4
Върховен касационен съд на Р. България ГК, І г.о. дело № 903/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№151
гр.Софияq 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 903/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд с № 50 от 04.03.2010 год., постановено по т.дело № 233/2009 год., с което е потвърдено решение № 99 от 17.01.2009 год. по гр.дело № 122/2008 год. на Чирпанския районен съд за приемане за установено по отношение на П.”Л.” със седалище и адрес на управление[населено място], общ.Ч., обл.С. З., регистрирано с решение по ф.дело № 1890/1993 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора,[населено място] 833045683 и Д. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], обл.Ст.З., признат за земеделски производител[населено място] № 123509623 и съпругата му Т. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], общ.Ч., обл.Ст.З., че ЗПК”Н. ж.” със седалище и адрес на управление[населено място], общ.Ч., обл.Ст.З., регистрирано с решение по ф.дело № 2306/1994 год. на Окръжен съд Стара Загора и[населено място] 833100020 е собственик на – 52 автомивка с канал – Б – 33 застроена в УПИ ІV в квартал 71 по плана на[населено място], обл.Ст.З. при граници: улица и имоти с №№ ІІІ, VІ и V; за отменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нот.акт № 166, том ІІ, рег.№ 2723, дело № 366 от 13.04.2005 год. на нотариус Л. И. под № 090 на Н. К.-гр.София с район на действие Районен съд[населено място] в частта му по точка 1. Автомивка Б 42/буква „Б” четиридесет и две/; с осъждане Д. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], обл.Ст.З., признат заземеделски производител[населено място] № 123509623 и съпругата му Т. Тенва Д. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], обл.Ст.З. да предадат на ищеца ЗПК”Нов живот” със седалище и адрес на управление[населено място], общ.Ч., обл.Ст.З., ргистрирано с решение по ф.дело № 2306/1994 год. на Окръжен съд Стара Загора и[населено място] 833100020 с председател Н. П. К. с ЕГН [ЕГН] от[населено място] собствеността, владението и държането на – 52 автомивка с канал – Б – 33, застроена в УПИ ІV в квартал 71 по плана на[населено място], общ.Ч., обл.Ст.З. при граници: улица и имоти с №№ ІІІ, VІ и V.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. И. Д. и Т. Т. Д., представлявани от адвокат А. Т. С. от Старозагорската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по основен материалноправен въпрос – принадлежи ли на ищеца правото на собственост върху имота, предмет на спора, а за процесуалноправен въпрос се сочи – доколко тази принадлежност е могла да се обоснове от съда само на свидетелски показания като се игнорират писмените такива. Прилагат решение на Пленума на Върховния съд.
От ответника по касация ЗПК”Нов живот”, представлявано от адвокат В. Ц. В. от Старозагорската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът по касация П.”Л.” не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ЗПК”Нов живот” притежава правото на собственост върху автомивка с канал Б-33, находяща се в южната част на стопанския двор, застроена в УПИ ІV, кв.71 по плана на[населено място], която се ползва и държи от Д. И. Д. признат земеделски производител и съпругата му Т. Т. Д., при което с оглед събраните доказателства (писмени и гласни) е взето предвид, че П.”Л.” е запазила за себе си собствената си автомивка, находяща се в северната част на стопанския двор (нефигурираща по плана на селото/, т.е. с погрешно наименование по договора за продажба Б-42, а действително отговаряща на Б-33.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима с правна квалификация 108 ЗС.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са важни – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното ППВС № 7 от 27.12.1965 год. касае обобщаване на практиката по някои въпроси, но на второинстанционното производство и свързани с приложението на чл.188, ал.3, чл.189, чл.206-210, чл.211, ал.1 и чл.229 ГПК/отм./.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 700 лева
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд с № 50 от 04.03.2010 год., постановено по т.дело № 233/2009 год.
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] и Т. Т. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], Старозагорска област да заплатят на ЗПК”Нов живот” със седалище и адрес на управление в същото село, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 700/седемстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: