5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№151
С..06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 928/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],със седалище [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 115 от 31.05.2011 г. по т.дело № 198/2011 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 66 от 20.01.2011 г. по т.д.№ 403/2010 г. на Варненски окръжен съд в осъдителната част по иска по чл.266 ЗЗД за разликата над 114 121 лв. до 231 312.47 лв. и в осъдителната част по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 5 650.51 лв. до 10 000 лв., исковете са отхвърлени в тези части.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна. Според касатора, въззивният съд не е съобразил неоснователния отказ на ответника – възложител по договора за изработка, да приеме извършената съгласно договора работа, в резултат на което е достигнал до неправилен извод за недължимост на възнаграждението за изпълнените армировъчни работи по плоча „Ж” на сградата, на стойност 31 511.38 лева. Не се споделят изводите на съда за недължимост на претендираните разходи за охрана на обекта, като се твърди, че задължението на възложителя за плащането им произтича от уговорката по чл.2, ал.2 от договора включваща в цената всички присъщи и необходими разходи по строителството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице произнасяне по следните значими за изхода на делото правни въпроси: 1. Дали наличието на подписан от страните по договора за изработка или съставен по реда на Наредба № 3/2003 г. акт за извършени СМР е условие за възникване на задължението за заплащане на тяхната стойност? и 2. Дали при възложено цялостно изграждане на обект, разходите за охрана на обекта се включват в цената на възложеното и се дължи тяхното заплащане отделно от цената на СМР? К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване по тези въпроси с допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдение, че липсва конкретно относима практика.
Ответникът по касация – Община [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е съобразил, на първо място, клаузата на чл.9 от договора, според която заплащането на извършените СМР е обвързано от доказване на действително извършени видове дейности от изпълнителя, чрез подробна ведомост, подписана от инвеститорския контрол и строителния надзор, за вложените строителни материали – чрез представяне на фактури и двустранно подписан акт обр.19, с придружителни анализи по извършените СМР. На второ място, решаващият състав е отчел липсата на представени от ищцовото дружество доказателства за съставен по реда на чл.170, ал.2 ЗУТ и чл.5 от Наредба № 3 акт обр. 19 за СМР на плоча „Ж” от сградата, като в мотивите са изложени подробни правни съображения относно реда за съставяне акт обр.19. Направен е извод за недоказаност на твърденията за приемане на този вид работа от страна на ответника – възложител по договора и, че на това основание не се дължи заплащане на сумата 31 511.48 лв. Допълнително са изложени и съображения, че в тази обща стойност, претендирана от изпълнителя за армировка на плоча „Ж” от сградата, са включени и недоставени и немонтирани на обекта армировка и заварени мрежи, за които ответникът не дължи поначало плащане, тъй като тези материали не са вложени по см. на чл.9, т.1 от договора. По отношение на релевираното от ответника възражение за прихващане с вземане на ответника за неусвоен инвеститорски аванс въззивният съд е приел възражението за преклудирано поради несвоевременното му предявяване.
Констатирайки, че в претендираното възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД е включена и сумата 85 680 лв. – разходи за охрана на обекта за периода от 2003 до 2009 г. по фактура № 370/01.10.2009 г. и отчитайки липсата на конкретна договореност между страните за поемане на тези разходи от възложителя, въззивната инстанция е направила извод за недължимост на посочената сума. За неоснователен е счетен доводът на дружеството – изпълнител за тълкуването на чл.2, т.2 от договора в смисъл, че възложителят дължи всички присъщи за строителството на обекта разходи, вкл. и тези за охраната на обекта.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с доказване приемането на посочените СМР и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, изводите на решаващия въззивен състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане договореностите между страните за начина на плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД, както и в резултат на тълкуване на договорна клауза, относима към формиране на цената на възложените с договора строително-монтажни работи. Поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК всъщност е основано на твърдяната от касатора неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част, поради което не би могло настоящият състав да се произнесе по тези доводи във фазата по селекция на касационните жалби. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. не твърди, че въззивният съд е допуснал неточно прилагане на съответни правни норми, или, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК не се съдържат мотивирани доводи и по втората хипотеза на посоченото основание за достъп до касация, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба и за необходимост от преодоляването им чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. Бланкетното твърдение на касатора за липса на относима към поставените правни въпроси съдебна практика не може да мотивира извод за основателност на искането. В тази насока настоящият състав съобразява задължителното тълкуване, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение, в какъвто смисъл са и основателните доводи на ответника по касация. От друга страна, доводите на касатора за липса на съдебна практика не може да се счете за основателно, предвид множеството съдебни актове на ВКС, постановени по реда на новия ГПК /публикувани и в правно-информационните системи/ по въпросите, свързани с приемане на изработеното.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на половината от дължимото по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или сумата 1 440 лева. Този размер на разноските се определя с оглед приключване на делото във фазата по селекция, без да се пристъпва до инстанционното му разглеждане от ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 115 от 31.05.2011 г. по т.дело № 198/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Община – В. сумата 1 440/ хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: