О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
Гр. С., 01.03. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 23.02.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
частно търговско дело № 40/2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. О. [населено място], чрез адв. Т. – процесуален пълномощник, против определение № 3029 от 27.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 4613/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VI състав, с което е оставена без разглеждане негова частна жалба срещу определение № 16560/21.08.2015 г., поправено с определение № 21436/18.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 831/2014 г. на СГС, ГО, I-16 състав. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молба на частния жалбоподател от 17.02.2014 г., в качеството му на ищец по делото, за конституиране на нов ответник – А. М..
В частната жалба се релевира, че определението е неправилно и по подробно изложени съображения се моли за отмяната му.
Общ отговор против частната жалба са депозирали ответниците Л. Б. М. – Х. и Б. А. И., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Т., съдържащ мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В съответствие с процесуалните правила и обосновано съставът на въззивния съд е констатирал, че под формата на молба за изменение на иска и привличане на нов ответник, както и с оглед уточненията на молбата в първото съдебно заседание, ищецът е направил искане за съединяване на вече предявения иск по чл.135 ЗЗД с нов такъв – за обявяване относителната недействителност на последваща сделка, сключена след завеждане на исковата молба, между ответника Б. И. и трето за първоначалния спор лице – А. М., като е споделил преценката на СГС в този смисъл. При тези обстоятелства законосъобразен се явява и решаващият му извод, че определението, с което новият иск не е приет за съвместно разглеждане с този по гр.д.№ 831/2014 г. на СГС, не подлежи на самостоятелно обжалване, т.к. с него не се прегражда развитието на производството и обжалването му не е изрично предвидено в закона, съгласно правилата на чл.214 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В този смисъл е и задължителната /съгл. ГПК до изменението с ДВ, бр. 86/2017 год./ съдебна практика, обективирана в определение № 149 от 21.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1152/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С цитираното определение на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК е обезсилено като недопустимо на идентични основания определението на въззивния съд, с което е разгледана по същество подобна частна жалба.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Допълнително, предвид доводите на частния жалбоподател за порочност на въззивното определение, следва да се посочи следното: Спазването на процесуалния закон, каквото се установява в случая, не може да има за своя последица отказ от правосъдие по смисъла на чл.2 ГПК. Отделянето на молбата по новопредявения иск, с оглед образуване по нея на самостоятелно производство, е действие по администриране, което е в компетенциите на първоинстанционния съд. При този изход на частното въззивно производство, въззивният съд няма правомощия да дава указания на долната инстанция по ръководството на процеса.
Така мотивиран съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3029 от 27.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 4613/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VI състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: