№ 151
София, 19.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 18.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 3441/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. Р. от гр. В. против решение №127/26.05.2008г. на В. апелативен съд,постановено по гр.д. №97/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №175/20.12.2007г.,постановено по гр.д. №49/2007г. по описа на В. окръжен съд,като е осъдена М. С. Р. да заплати на ВТУСв.св. Кирил и М. ; гр. В.,сумата 16979,50 лева,представляващи стойността на причинена вреда/липса на парични средства/,установена с акт за начет от 16.11.2005г. съставен срещу М. С. Р. по реда на ЗДФК,ведно със законната лихва от датата на установяване на липсата 16.11.2005г. до окончателното й възстановяване.
В изложението,приложено към подадената касационна жалба,касаторът заявява,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане до касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Навеждат се аргументи за приеманото от ВКС,в практиката по начетното производство,относно доказателствената сила на акта за начет и доказателствената сила на първичните счетоводни документи. Цитират се решения на ВКС,като първото от тях,постановено по гр.д. №1581/2006г. по описа на ВКСД гр.отд.,третира въпроси, свързани с нередовности от процесуално естество при извършването и съставянето на акта за начет,при наличие на които съдът е длъжен да прецени материалната отговорност на отчетника,привлечен към отговорност с такъв акт за начет,съобразно всички доказателства по делото,а по второто от тях-решение по гр.д. №1847/2002г. по описа на ВКС,състав на I. гр.отд.,се отнася до изискванията за съставяне на акта за начет,при който поради липса на специални норми в ЗДФК,начинът на извършване на ревизиите и оформяне на констатациите се съдържат в закона за счетоводството,другото решение постановено по гр.д. №7694/1955г. на Върховен съд на РБ,сочи,че фактическите констатации по ревизионния акт за начет се считат истински до опровергаването им,при предпоставката,че те са документирани^ последното цитирано решение по т.д. №964/2004г. по описа на ВКС се отнася до характеристиката на доказателствената сила на счетоводните книги. В изложението си, касаторът само цитира съдържанието на посочените решения,без да се навеждат доводи,в какво се състои произнасянето на въззивния съд по конкретните обстоятелства,визирани в различните горепосочени съдебни актове,които засягат съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с горепосочената практика на ВКС и ВС. Напротив,видно от изложеното във въззивното решение,съдът е преценил както съставянето на акта за начет,с оглед действащите към този момент разпоредби на закона,така и е направил цялостна оценка на доказателствата по делото,с оглед констатациите в съставения акт за начет,достигайки до извода,че с последните същите не са оборени. Ето защо,не са налице основанията по член 280 ал.1 т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наред с това, в изложението на касатора,се твърди,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона-основание по член 280 ал.1 т. З от ГПК. Излагат се аргументи,че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на член 7 и член 8 от Закона за счетоводството и член 77 от ППЗДФК/отм/,което всъщност представлява касационно оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Соченото от касатора основание – а именно т. З на ал.1 от член 280 от ГПК,изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването,или когато се изоставя едно тълкуване на закона и се възприема друго. Така изложеното в тази връзка от касатора основание за допускане на касационно обжалване,по своята същност е свързано с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,което представлява касационно оплакване,съгласно член 281 ал. З от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/26.05.2008г. на В. апелативен съд,постановено по гр.д. №97/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: