О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 665 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на „Н. здравно-осигурителна каса“ и на „Марпекс“О. срещу Решение № 243/06.06.2008 год. по гр.д. № 1570/2006 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в.
Въззивният съд е обезсилил решението от 23.06.2006 год. по т.д. № 126/2004 год. на Софийски градски съд в частта с която е била присъдена законна лихва върху присъдена неустойка от 20000 лв., считано от 03.02.2004 год. Осъдил е „Марпекс“О. да заплати на НЗОК още 305987.40 лв., представляващи неустойка по чл.21.3 от договора. Присъдил е разноски.
НЗОК е предявила (при условията на частичност) срещу „Марпекс“О. обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, произтичащи от неизпълнение на задълженията по сключен на 19.12.2000 год. договор за изработка (съдържащ и елементи на с договор за доставка) по който има качеството на възложител. По реда на чл.104 ГПК (отм.) „Марпекс“О. е предявил насрещна претенция, произтичаща от неизпълнение по същия договор и анекси към него за заплащане от страна на НЗОК на дължимо възнаграждение. Пред инстанциите по същество, спорът се е развил на плоскостта относно това, коя е неизправната страна и оттук – дължимостта на неустойки или на възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е основателен изцяло, а искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – неоснователен. Позовал се е на това, че длъжникът не е изпаднал в забава, поради липса на отправена покана. Отхвърлил е и иска с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, приемайки го за недоказан. Пред въззивния съд е допуснато увеличение на иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, като е претендиран глобалния, вместо заявения частичен размер. Въззивният съд е счел, че решението на СГС е недопустимо само в частта с която е присъдена законна лихва и го е обезсилил в тази част. Оставил е решението в сила в останалата му част, присъждайки и увеличението до пълния размер.
НЗОК обжалва решението в частта с която е обезсилен първоинстанционния акт, както и в частта с която искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е приет за неоснователен.
„Марпекс“О. обжалва решението в частта с която е уважен главният иск и е отхвърлен насрещно предявеният.
В тази част от касационната жалба на НЗОК, имаща характеристиката на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване е посочена т.1 на чл.280 ал.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос не е конкретно формулиран – позоваването е „въпросът за лихвите“. Приложени са 2 решения на І т.о. на ВКС с които съдът се е произнесъл по спорове с правна квалификация чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че основание то т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Преди всичко, липсва формулировка на съществения по смисъла на закона въпрос, по който съдилищата да са се произнесли в противоречие с практиката. Той не би могъл да бъде изведен и от съдържанието на изложението, доколкото общата формулировка „лихви“ е неясна, като следва да се отбележи и това, че макар и съизмеримо със законната лихва, правната квалификация на задължението по чл.86 ал.1 ЗЗД е „обезщетение“. На второ място – хипотезата на т.1 касае задължителната или константната практика на ВС на РБ и на ВКС, като ще следва да се отбележи, че цитираните решения на ВКС нямат отношение към конкретния спор, доколкото касаят допустимостта на кумулиране на лихва и неустойка по който въпрос съдилищата не са се произнесли. Както бе посочено по-горе, изводът им по основателността на този иск е обусловен от липсата на отправена покана. Дали този извод е правилен или не е въпрос по съществото на спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК „Марпекс“О. се е позовал на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като същественият материалноправен въпрос е свързан с прилагането на чл.96 ал.1 ЗЗД, като тезата на касатора по т.3 е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Прилагането на т.1 е аргументирано с решение на ІІ г.о. на ВКС от 1999 год. и решение на ВАД от 1996 год.
Основанието по т.1 не е налице. Всъщност, касаторът смесва основанията по чл.281 т.3 ГПК и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В първия случай, допуснато нарушение на материалния закон, което е в противоречие с практиката на ВКС би довело до неправилност на решението и предпоставка за неговото к. ране – основание по чл.281 т.3 ГПК. Във втория случай, би следвало да е налице произнасянето на въззивния съд по съществен материалнопревен въпрос, което негово становище, обуславящо крайните изводи да е в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. Такъв въпрос в случая не е формулиран, а и цитираната практика на ВКС не е задължителна (или константна), а практиката на ВАД няма отношение към основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Същественият за развитието на правото и точното прилагане на закона въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът очевидно свързва с неправилна преценка от страна на въззивния съд коя е изправната страна по договора и оттам – крайните изводи по основателността на първоначално предявения и насрещния искове. Дори такова нарушение да е било допуснато, то касае преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Н. здравно-осигурителна к. на Решение № 243/06.06.2008 год. по гр.д. № 1570/2006 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на „Марпекс“О. на Решение № 243/06.06.2008 год. по гр.д. № 1570/2006 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.