О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1514
София 10.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1512 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. А. М. от гр. П.,чрез процесуалния й представител-адвокат К. против въззивно решение № 1* от 16.07.2009г.по в.гр.д. № 835 по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 177 от 29.01.2009г. по гр.д. № 1880/2008г.на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от А. А. М. против Е. М. К. и П. В. К. искове-за заплащане на основание чл.55 ал.1 изр.трето от ЗЗД,във вр.с чл.87 ал.1 от ЗЗД на сумата от 1 410евро,представляваща дадена като капаро част от продажната цена по предварителен договор от 8.05.2008г. за покупко-продажба на УПИ *по РП на с. Я.,област Пловдив, местност ”Агълите” с площ от 948кв.м.,както и за заплащане на основание чл.92 от ЗЗД на сумата от 1 000евро-неустойка по чл.13 от същия договор и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК- във връзка със спорния по делото въпрос за това коя е изправната страна по сключения договор. Позовава се на Постановление № 3 от 29.03.1973г. на Пленум на ВС,ТР № 122 от 1.12.1986г.на ОСГК,решение № 6 от 3.02.1995г.по гр.д. № 968/94г.на V г.о., решение № 156 от 1.03.1985г.по гр.д. № 1121/84г.на ІІг.о., решение № 1* от 19.05.1960г.по гр.д. № 1448/60г.на ІІІ г.о. и решение № 15 от 3.02.1959г.по гр.д. № 135/57г.на ОСГК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищцата не е изправна страна по сключения договор,тъй като не е била в готовност да престира продажната цена,нито към 9.06.2008г./крайният срок за сключване на окончателен договор/,нито към 11.06.2008г./когато е изпратила нотариалната покана за доброволно изпълнение на противната страна и когато последните са продали имота на трето лице/,нито дори и към 19.06.2008г./датата,за която е била отправена покана за сключване на окончателен договор/.
Тезата на касаторката е,че изпълнението на задължението й за заплащане на продажната цена е предпоставено/съгласно постигната между страните договореност/ от поведението на ответната страна. Продавачите по предварителния договор,знаейки, че цената ще бъде заплатена с банков кредит- е следвало –преди датата на сключване на окончателния договор-да й предоставят копие от всички документи,свързани с прехвърляне на правото на собственост/включително скица и оценка на имота/,което те не са направили. В случай/като настоящия/- когато изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна, при положение,че купувачите не са оказали дължимото съдействие,а тя е изпратила до продавачите покана,с която недвусмислено е изразила готовността си за сключване на окончателен договор-следва да се приеме,че тя е изправна страна.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за това коя е изправната страна по сключения договор -е от значение за изхода на делото,но същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. Под „противоречие с практиката на ВКС”по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК се разбира-противоречие с Постановления на Пленум на ВС,тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм./, с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая –като такива се сочат Постановление № 3 от 29.03.1973г. на Пленум на ВС,съгласно което-основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договора задължения и постигането на реалните цели,които страните са преследвали със сключването на договора и ТР № 122 от 1.12.1986г. на ОСГК относно това дали може съдът служебно да се произнесе за връщане на разменените престации при разваляне на договора поради неизпълнение, които в случая не намират приложение.
Преценката за това коя е изправната страна по сключен договор се извършва чрез съпоставка между поетите задължения и тяхното изпълнение. В случая-по силата на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8.05.2008г.- продавачите са се ангажирали да прехвърлят собствеността в деня на плащането на цената от 12 690 евро,което ще стане с банков кредит/чл.3 и чл.4/и да представят до 9.06.08г./която е крайния срок за сключване на окончателен договор/ необходимите документи за нотариалното изповядване на сделката-скици,данъчни оценки,документи за собственост”. Купувачът се е задължил – „да осигури сумата по договора” /чл.5 ал.1/.
Поетото от продавачите задължение за представяне на необходимите документи за нотариалното изповядване на сделката –е различно от задължението –да съдействат на купувачите за осигуряването в тяхна полза на банков кредит за закупуване на имота,каквото те не са поемали. Такова задължение не е предвидено в сключения договор и тезата на ищцата/сега касатор/,че купувачите не са оказали дължимото съдействие не може да се приеме. Обратно-купувачът не е изпълнил задължението си, защото от всички доказателства по делото/писмо от „Райфайзенбанк”ЕАД,че в банката няма данни А. М. да е подавала искане за отпускане на кредит,от показанията на свидетелите А/,е ясно,че до посочената като окончателна дата,банков кредит не е бил отпуснат и ищцата не е успяла да осигури уговорената сума по договора.
Представената практика на ВКС по отделни казуси/ решение № 6 от 3.02.1995г., решение № 156 от 1.03.1985г., решение № 1* от 19.05.1960г..на ІІІ г.о. и решение № 15 от 3.02.1959г. на ОСГК/,която пред вид липсата на задължителен характер следва да бъде разгледана като основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,не оборва изложения вече извод във връзка с поставения в касационната жалба въпрос-за изправната страна по сключения договор и въз основа на тях не може да се счете,че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Същите разглеждат различни от процесния случаи и липсва противоречие в решаващите изводи на въззивния съд по настоящия спор с тези, които са направени в цитираните решения.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.07.2009г. по в.гр.д. № 835 по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.