О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София 26.03.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3863 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство” и П. П. П., чрез адв.Р. И. срещу определение № 317/12.07.2018 г. по в.ч.гр.дело № 380/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 1094/23.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2147/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поддържаните основания за неправилност на определението са незаконосъобразност. Според жалбоподателите неправилно е прието от въззивния съд, че издаването на сертификати от НРАП не представлява възлагане на административни функции и че самите сертификати по своята правна природа не са индивидуални административни актове, както и че е неправилен изводът, че дейността на НРАП по издаване на сертификати не може да се приравни на дейността на държавната или местната власт. Сочат, че сертификатите по чл.19, ал.1 от Наредба № 47/11.11.2003 г. се издават от организация, регистрирана по реда на чл.29а от Закона за животновъдството/ЗЖ/ и по своята правна природа са конститутивни индивидуални административни актове. Поддържат, че и двата сертификата – сертификат за произход и зоотехнически сертификат са своеобразно разрешение и абсолютна положителна предпоставка за търговия на елитни и племенни пчелни майки в гражданския оборот, че сертификатът е акт, който се издава от организация, изрично овластена със закон за това и материализира волеизявлението на последната, с което се създават права за граждани и/или организации, че такива са правата, осъществяването на които се предпоставя от изискванията, въведени с чл.19, ал.1 от Наредба № 47/11.11.2003 г., чл.20,ал.1, т.2 ЗП. Според жалбоподателите с това се покриват всички правни белези на конститутивния индивидуален административен акт, регламентирани в чл.21,ал.1 АПК, а именно волеизявление на административен орган или овластена със закон организация, с което се създават права за гражданите и организациите. Сочат, че с оглед правната същност на НРАП същата представлява развъдна организация по смисъла на чл.29а и сл. ЗЖ, която изрично е овластена да извършва административна дейност. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, да се отмени същото и вместо това се постанови друго, с което да се прекрати производството по делото и същото да се изпрати на административен съд П..
В изложението е поставен правният въпрос: представляват ли индивидуални административни актове по смисъла на чл.21,ал.1 АПК”сертификатите за произход”, издавани от развъдните организации по смисъла на чл.29 и сл. от Закона за животновъдството, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба И. Н. К., чрез адв.П. Н. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на частната жалба, съответно за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Съдът намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че с исковата молба и уточненията към нея И. К. е поискал солидарното осъждане на П. П. и Национална развъдна асоциация по пчеларство/НРАП/, представлявана от П. П. за заплащане на обезщетения за понесени от него имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Приел е също, че по отношение на П. вредите се претендират на деликтно основание от негови умишлени бездействия в качеството му на председател на НРАП да издаде сертификати за произход на произведените от ищца пчелни отводки по конкретно сключени договори. Посочил е, че по отношение на ответното сдружение се търси гаранционно обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата на деликвента, като негов председател. Приел е, че в последната уточняваща молба вх.№ 338914/22.03.2018г. е взето становище, че исковете следва да бъдат разгледани по реда на гражданското исково производство. Ако съда не възприеме това му становище и счете, че делото е подсъдно на административен съд и следва да се разгледа по реда на АПК, да го изпрати по компетентност на съответния административен съд. Ако това се случи, съгласно чл. 205 АПК като ответник по предявените комулативно съединени искове следва да с счита НРАП.
С определението е прието, че липсва изявление по чл.232 ГПК за оттегляне на иска по отношение на П. П. или по чл.233 ГПК за отказ от иска и въпреки това първоинстанционния съд е приел,че по отношение на П. П. е налице оттегляне на иска и е прекратил производството по делото по отношение на него. Посочил е, че определението в тази част е неправилно и следва да се отмени, тъй като съдът се е произнесъл по въпроси, с които не е сезиран. Посочил е, че ищецът по евентуалното си искане е уточнил, че съгласно чл.205 АПК иска се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, чиито бездействия са причинили вредите. Посочено е, че в тази част определението на въззивния съд е окончателно.
В обжалваното определение е посочено, че първоинстанционният съд е приел, че сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство”, регистрирано по ЗЮЛНЦ не е административен орган по смисъла на закона, но в качеството му на развъдна организация, регистрирана по чл. 29 а от Закона за животновъдството са му възложени административни функции във връзка с издаването на сертификати по Закона за пчеларството във вр. с чл. 19 от Наредба № 47/11.11.2003г., издадена въз основа на чл. 19 ал.1 от Закона за пчеларството за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчели майки и отводки. Окръжният съд е приел, че сертификатите по своята правна същност представляват индивидуални административни актове по чл. 21 ал.1 АПК, че иска против сдружението подлежи на разглеждане по реда на АПК, поради което е прекратил производството в тази част и е изпратил делото по компетентност на Административен съд Пловдив.
Въззивният съд е възприел становището, че НРАП не е административен орган, но не е възприел приетото от съда, че издаването на сертификати представлява възлагане на административни функции и че самите сертификати по своята правна природа са индивидуални административни актове.
Прието е, че съгласно Закона за животновъдството „Зоотехнически сертификат“ е документ за произхода, продуктивността и генетичната стойност на регистрираното животно, който се изисква при предлагането на пазара на селскостопанските животни за разплод. „Сертификат за произход“ е документ за удостоверяване произхода на животни,определени за развъдни цели, който се издава от развъдна организация и съдържа следната информация: име и печат на развъдната организация, издаваща документа,входящ номер на животното в зоотехническия регистър и идентификационен номер/ветеринарен номер/ на животните, дата на раждане,пол,порода,майка и баща на животните,вписани в сертификата,собственика на фермата и населеното място. Прието е също, че в легалните дефиниции на „зоотехнически сертификат“ и „сертификат за произход“ не съдържат нито един от признаците на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК.
Взети са предвид разпоредбите на чл.19,ал.1 от Наредба № 47/11.11.2003 г., издадена от министъра на земеделието и горите, според които при продажба елитните пчелни майки се придружават от зоотехнически сертификат, а племенните пчелни майки и рояците се придружават от сертификат съдържащ данни за техния произход. Прието е, че издаването на тези сертификати,които не са индивидуални административни актове, държавата е възложила на развъдните организации,регистрирани съгласно чл. 29а от Закона за животновъдството. Съдът е посочил, че в случая развъдната организация е една и, че могат да се регистрират и други. Приел е, че дейността по издаване на сертификати, по която дори няма установени правила и форма не може да се приравни на дейност,която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт или приравнен нему орган със закон,който е овластен специално с административни/властнически/ правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици,обвързващи отделни граждани или организации или определена или неопределена група правни субекти,като при необходимост разпорежданията му бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда,както и да е овластен да извърши административни услуги.
При тези съображения е формиран извод, че предявените искове следва да се разгледат по реда на исковия граждански процес. С оглед на това е отменено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр.дело № 2147/2017 г. на ПОС и е върнато делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая с определението на въззивния съд е уважена частна жалба срещу първоинстанционното определение на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради извод, че спора е подведомствен на административния съд и е върнато делото на окръжния съд за продължаване на процесуалните действия.С оглед на посоченото въззивното определение не попада в хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, тъй като с него не е оставена без уважение въззивната частна жалба, нито в хипотезата на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като с въззивното определение не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че жалбодателите нямат процесуално право на частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд, поради което частната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна касационна жалба вх. № 6737/17.08.2018 г., подадена от сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство” гр.Пловдив и П. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Р. И., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1,офис 1 срещу определение № 317/12.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.дело № 380/2018 г. на Пловдивския апелативен съд и прекратява производството по ч.гр.дело № 3863/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: