О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152/21.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 447 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 464/ 16.09.2014 г. по гр. д. № 624/ 2014 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд потвърждава решение № 387/ 03.04.2014 г. на Пернишки районен съд и отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на сграда – енергийно съоръжение с предназначение трафопост „М.”, находящ се в [населено място], представляващ съвкупност от едноетажна сграда с идентификатор 55871.514.6786. 2 и застроена площ от 87 кв. м, изградена върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.6786 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Недоволна от решението е [община], която го обжалва в срок със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., енергийният обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане на разпоредбата в сила (17.09.1991 г)? и
2. Законът за електростопанството от 1975 г. (отм), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ех lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?
К. счита, че поставените въпроси обуславят изводите на въззивния съд и обосновава основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон (§ 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСА) и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Настоящият състав на Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и касационната жалба е от ищеца, на когото единствено принадлежи интересът от обжалване на решението в тази негова част. Следователно касационната жалба е с допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, но липсва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.
В. съд е приел, че от придобивния способ на § 7, ал. 1, т. 7 З. и фактът, за който страните не спорят да е осъществен (процесният трафопост е съоръжение, заварено към датата на влизане в сила на З.) ищецът извежда легитимацията си като собственик на трафопоста. Искът е отхвърлен поради това, че две от предпоставките на цитираната разпоредба липсват: 1) към влизане в сила на З. енергийният обект да обслужва само територията на [община] и 2) към влизане в сила на З. енергийният обект е част от националната електроразпределителна система, а това означава, че е недопустим обект на трансформация на държавната собственост в общинска.
Настоящият състав е допуснал до касационно обжалване множество въззивни решения, сходни с обжалваното по настоящото дело (например с определение № 376/ 10.06.2014 г. по гр. д. № 2068/ 2014 г, определение № 377/ 10.06.2014 г. по гр. д. № 2447/ 2014 г, определение № 612/ 17.11.2014 г. по гр. д. № 5762/ 2014 г). Разликата между приключилите дела и настоящото се проявява основно в сградата-трафопост, обект на исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС. Настоящият състав на Върховния касационен съд е дал отговор на поставените от касатора въпроси с множеството касационни решения по чл. 290 ГПК (включително с решение № 237/ 26.01.2015 г. по гр. д. № 2068/ 2014 г, решение № 238/ 04.02.2015 г, и решение №21/ 26.02.2015 г. по гр. д. № 5762/ 2014 г). Формираната практика изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 464/ 30.09.2014 г. по гр. д. 624/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.