О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 21.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 1538 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на НОХД № 369/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница, поради невъзможност за образуване на състав.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на искането. В тази насока излага аргументи, че не се били отвели всички съдии, както и че направените самоотводи на съдиите Л. П. и М. К., се явявали незаконосъобразни и нямало пречки, съобразно законовите разпоредби, тези съдии да разгледат и решат делото.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК, предвид следните съображения:
Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност пред Районен съд – Дупница е било образувано НОХД № 369/2015 г. по внесен от съответната районна прокуратура обвинителен акт срещу А. Р. П. за престъпления по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Всички наказателни и граждански съдии от Районен съд – Дупница са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 от НПК. Изложените съображения от повечето от съдиите – че били клиенти на Банка [фирма], че пострадалото от престъплението юридическо лице е въпросната банка, наличие на кредит, изтеглен от съпруга на една от съдиите, очевидно са достатъчни за самите тях да не могат да се считат за непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, поради което са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Преценката за безпристрастност или предубеденост е личен и морален акт на всеки съдия и никоя контролна инстанция не би могла да подложи на съмнение това твърдение.
Върховният касационен съд няма правомощията да проверява основателността на направените самоотводи на съдиите и да контролира законосъобразността им, и при положение, че съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав, настоящата инстанция намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно. Но счита за необходимо да отбележи, че направените самоотводи на част от съдиите са крайно неубедителни, а някои и неаргументирани. Въпреки че всички определения за отвод по делото са на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, в повечето от тях не са изложения конкретни и мотивирани съображения за това. С определения от 25.08.2015 г. и 11.11.2015 г. по НОХД № 369/2015 г. съдиите М. Г. и И. Д., както и с определение от 01.12.2014 г. съдия М. А. са се отвели, като са отразили обстоятелството, че са клиенти на банката и се намират в договорни отношения с нея /ощетено юридическо лице по делото/. Освен това съдия Л. П. с определение от 11.11.2015 г. по НОХД № 369/2015 г. се е отвела, като дори не е посочила основание за направения отвод, а е акцентирала върху обстоятелството, че е граждански съдия и не може да разглежда наказателни дела. Съдиите М. К. и М. М. са се отвели с мотив, че пострадала от второто престъпление, с обвинение за причинени значителни вреди, била Банка [фирма]. Посочените от част от съдиите, макар и лаконични съображения, са изцяло неоснователни. Върховният касационен съд не може да дава задължителни указания относно приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, но държи да отбележи, че самоотводите следва да бъдат мотивирани, с посочване на конкретните обстоятелства, поради които съдията се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото, или такова съмнение обективно може да възникне у страните в производството.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА НОХД № 369/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Кюстендил.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Дупница, за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.