О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
[населено място], 23.03.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2672 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г., чрез процесуалния представител адв.Р. Р. против решение № 208/11.07.2017г. по в.гр.д. № 245/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 81/09.02.2017г. по т.д. № 189/2015г. на ПОС за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 40 000 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на Д. И. Г. – увредено лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка – Н. Г., настъпила на 28.10.2012г., вследствие на ПТП, причинено от касатора на 21.10.2012г.,ведно със законната лихва от 05.03.2015г. до окончателно изплащане на сумата, 2876 лв. разноски пред ПОС и 2316лв.-разноски пред ПАС и е била оставена без уважение частна жалба против определение № 473/20.03.2017г.по т.д. № 189/2915г. на ПОС по чл.248 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на същата и изпълнението на общото и допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1-т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съобразно влязла в сила присъда И. Г. е признат за виновен в това, че на 21.10.2012г. в землището на [населено място] в пияно състояние /с концентрация на алкохол от 3,33 промила/ при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Г., настъпила на 28.10.2012г. Безспорно е било установено, че за лекия автомобил към деня на ПТП и на увреждането е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С искане от 20.10.2014г. касаторът като баща на Д. И. Г. – наследник на починалата Н. Г., е дал съгласие синът му да предяви претенция спрямо застрахователя за изплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпени от детето неимуществени вреди в резултат от загубата на неговата майка с посочване на банкова сметка за извършване на превод на сумата. Застрахователят е изплатил на Д. Г. сумата от 40 000лв. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото заключения на вещите лица по САТЕ и СМЕ, които установяват механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между последното и смъртта на Н. Г.. С оглед на гореизложеното и предвид приложението на чл.300 ГПК, относно задължителната за гражданския съд сила на присъдата, вкл. и в частта за причиняване на ПТП в пияно състояние от страна на делинквента, ПАС е приел, че са налице всички предпоставки за основателност на регресния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ на застрахователя спрямо прекия извършител на деянието.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът при уважаване на предявен регресен иск от застрахователя да изследва и наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД по отношение на прекия причинител и на лицето, на което е изплатено обезщетение? Достатъчно ли е за уважаване на регресния иск по чл.274, ал.1 КЗ / отм./ застрахователят да установи, че е заплатил обезщетение на трето лице, без да са налице доказателства, че същото реално е претърпяло вреди и в какъв размер са те?; 2/ Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните ? Въпросите са въведени от касатора с оглед на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, поради противоречие на приетото по тях от въззивния съд в обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 130/03.05.2012г. по т.д. № 244/2010г. на ВКС, I т.о. – по първи въпрос ; Решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/17.03.2015г. по т.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о. – по втори въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд е изложил съображения в обжалваното решение по първата част на първи въпрос като е обсъдил и визираните от касатора предпоставки по чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД – относно претърпените от третото увредено лице вреди и техния размер, като изрично е разгледал подадената от сина на делинквента със съгласие на последния молба до застрахователя за изплащане на обезщетение – описание на неимуществените вреди и техния размер. Следователно е било преценено изявлението на касатора в тази връзка. Регресният иск не е бил уважен при игнориране на посочените предпоставки от решаващият съд. Не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, тъй като цитираното в изложението решение е постановено по друг иск – по чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и по друг въпрос – трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования.
Не е осъществено и въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ и спрямо втория поставен въпрос. Видно от цитираните решения на ВКС последователно касационната инстанция застъпва становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Правният въпрос е поставен от касатора при довод за липса на произнасяне от въззивния съд по направено от тази страна във въззивната жалба оплакване, че не е управлявал автомобила в нетрезво състояние, кръвната проба и изследванията за концентрация на алкохол в кръвта не са били взети и извършени по надлежния ред, не е било приложено делото по наказателното производство. Същите твърдения не се подкрепят от предприетите от ответника по иска, респ. въззивник в производството пред ПАС, процесуални действия. И. Г. не е подал отговор на исковата молба, в първото по делото съдебно заседание не е направил доказателствени искания, съответно във въззивната жалба има изложено оплакване само във връзка с вземането на кръвна проба, но същото се явява преклудирано на осн. чл.131, ал.3 ГПК и чл.143, ал.3 ГПК. Освен това изрично апелативният съд се е позовал на задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК и по отношение на „пияното състояние“ на виновния водач, което е съставлявало елемент от състава на престъплението, за което касаторът е бил осъден. Въпрос относно приложението на чл.300 ГПК не е поставен в изложението към касационната жалба.
В частта, с която ПАС се е произнесъл по частна жалба на И. Г. срещу Определение № 473/20.03.2017г. по т.д. № 189/2015г. на ПОС, настоящият състав на ВКС намира следното:
Касационната жалба инкорпорира частна жалба по чл.274, ал.3 ГПК. С определение № 473/20.03.2017г. по т.д. № 189/2015г. на ПОС по реда на чл.248 ГПК е било изменено решение № 81/09.02.2017г. по т.д. № 189/2015г. на ПОС в частта за разноските като касаторът е осъден да заплати на застрахователя още 120лв. съдебни разноски. Срещу посоченото определение е била подадена частна жалба от И. Г. по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред ПАС, която е оставена без уважение с атакуваното въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. В настоящия случай изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос относно произнасянето на въззивния съд по обжалваното определение по чл.248 ГПК. По същество са изложени оплаквания за необоснованост на изводите на решаващия състав за неоснователност на тази частна жалба. Следователно се касае до касационни основания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които са предмет на преценка от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а не във фазата по чл.288 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 2076лв. , за извършване на които са представени доказателства.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/11.07.2017г. по в.гр.д. № 245/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата от 2076лв., разноски по делото пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: