О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
Гр. София, 20.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
т. д. № 1316/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Кирилл А. К., гражданин на Руската Федерация, чрез процесуален пълномощник, против решение № 6 от 11.02.2019 г. по в. т. д. № 287/2018 г. по описа на АС – Бургас, с което е потвърдено решение № 309 от 12.10.2018 г. по т. д. № 406/2017 г. на ОС – Бургас. С първоинстанционното решение по иск на А. В. Образцов, гражданин на Руската Федерация, са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на ВИНВЕСТ ООД с ЕИК[ЕИК], проведено на 17.08.2017 г., на основание чл.74 ТЗ, като касаторът е бил конституиран като трето лице – помагач на ответника.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, касаещи от една страна приложението на чл.20 ал.1 изр.2 от дружествения договор, а от друга – на чл.138 ал.2 ТЗ, вкл. с оглед датата на получаване на поканата за свикване на О.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС /по т. д. № 876/2010 г. на I т. о. и т. д. № 665/2012 г. на II т. о./, според която, когато в дружествения договор е предвиден специален ред за определени действия, то тези разпоредби са задължителни за съдружниците и имат приоритет пред законово предвидените такива. В тази връзка се поставя следният въпрос: Нарушение на процедура по свикване на О. ли е осъщественото от съдружник правомощие, изрично предоставено с разпоредба на дружествен договор, като разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани материалноправни въпроси, поради липса на изрична регламентация и съдебна практика, а именно: 1/ Представлява ли доказателство за дата на връчване на покана за свикване на О. изрично посочената дата в протокол от О., на което получилият поканата е присъствал, когато текстът на протокола е с удостоверено от нотариус съдържание и подпис и в него не се съдържа изявление на същия този съдружник за друга дата на получаване или за неверност на протокола в тази му част; 2/ Представлява ли изявлението на съдружник, че възразява против реда за свикването на О. и в т. см. че същото е незаконосъобразно, отричането на конкретно посочена в протокола дата на получаване на покана; 3/ Липсата на удостоверено конкретно възражение срещу конкретно съдържание на протокол на О. означава ли потвърждаване на изложеното в протокола от присъствалите.
Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от процесуалния пълномощник на А. В. Образцов, с подробно изложени съображения за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл.283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
Не са налице обаче основания за допускането й до касационно разглеждане, по следните съображения:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че нормата на чл.138 ал.2 ТЗ е императивна, като задължителна предпоставка за свикването на О. по покана на съдружник с дял, по-голям от 10 %, е отказът или бездействието на управителя да стори това в определения от закона срок. По тази причина не е приел доводите на третото лице – помагач, че събранието може да се свиква редовно, освен от управителя, и от всеки друг съдружник, съгласно разпоредба от дружествения договор, без да се спазват изискванията на цитираната правна норма. На следващо място съдът е приел, че доколкото връчената на съдружника – управител покана не удостоверява датата на връчването, са основателни оплакванията на ищеца, че не е доказано спазването на реда по чл.138 ал.2 ТЗ относно свикването на О.. При липса на обективни данни за посочения момент и доколкото от датата, на която ищецът сочи, че е получил поканата, не е изтекъл 14 дневният срок, в който събранието следва да се свика от управителя, то императивно регламентираният от закона ред не е спазен, а същият не може да се дерогира с текстове от дружествения договор.
За да е налице общото селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ясно и точно да формулира правен въпрос от значение за конкретното дело – включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението. Съставът на касационния съд няма правомощия да извежда този въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението, а може само да го уточни или преформулира. Налице е съществена разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, която следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването. Едва при удовлетворяване на посочения общ селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл.280 ал.1 т. т. 1-3 ГПК, сочени от касатора, доколкото общите и допълнителните условия за допускане на касационно обжалване трябва да съществуват кумулативно.
В настоящия случай формулираният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е прекалено общ и неясен, но дори да бъде уточнен от страна на съда, касаторът не доказва допълнителните селективни предпоставки, на които се позовава. Посочените и приложени решения на ВКС не са относими към коментираната норма на чл.138 ал.2 ТЗ, доколкото са постановени по спорове относно приложението на чл.139 ал.1 ТЗ. В тази разпоредба обаче изрично е указан нейният диспозитивен характер /съгласно цитираната практика – относно срока, формата и способа на връчване на поканата/, в която връзка е изведен изводът за приоритетно прилагане на клаузите на дружествения договор.
Въпросите, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не съответстват на изискването да имат правен характер, поради което и за тях няма изрична регламентация или практика на ВКС. Те се свеждат до преценка за обоснованост при доказването на факти /вкл. с оглед изявления, удостоверени от нотариус/, но по-съществено е, че не са коментирани в решението на въззивния съд и не са обусловили решаващата му правна воля. Ето защо същите нямат значение за изхода на конкретния спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6 от 11.02.2019 г. по в. т. д. № 287/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: