О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1520
София,06.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1286 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 58 от 06.04.2009 година на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 28/2009 година са отхвърлени искове, квалифицирани с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, предявени от Н. Б. , И. Х. И. и Р. А. против А. “Д”, гр. Р. за заплащане на обезщетение за ползването на девет сгради и терен от 54490 кв.м., находящ се в землището на с. Н., Русенска област в размер на 21449,44 лева за С. Б. и по 7148,81 лева за И. И. и Р. А. за периода от 01.04.2003 година до 31.10.2006 г. В решението е прието, че след възстановяване на ищците по реда на ЗВСОНИ собствеността върху 59490 кв.м. от терена, включен в капитала на А. “Дунарит ( целият от 83822 кв.м.), както и върху девет сгради, застроени върху същия терен, страните по делото се явяват съсобственици на имота, без да е извършено реално разпределение на ползването му. С покана от 10.07.2003 година, ответното дружество е уведомило ищците, че не ползва възстановената им част от собствеността, канейки ги да приемат държането на сградите и съответната част от терена. С оглед обстоятелството, че ищците не са отправили покана до ответника за заплащане обезщетение за ползване на процесните имоти, както и предвид липсата на доказателства, че ответникът ползва сградите и терена, съдът е отхвърлил исковете за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от С. Н. Б., И. Х. И. и Р. А. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по обуславящия изхода на делото въпрос, а именно възниква ли съсобственост при възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, решението е постановено в противоречие с Тълкувателни решения № 1 от 17.05.1995 г. и № 6 от 10.05.2006 година на ОСГК ВКС; че въпоросът е разрешен и в противоречие с практиката на съдилищата, вкл. и съдебна практика по дела между същите страни по отношение на същото спорно право за предходен период. Представени са решение № 42 от 16.03.1998 г. по гр.д. № 376/1997 г. на Русенски районен съд; решение № 89 от 25.04.2005 г. по гр.д. № 17/2005 г. на Великотърновски апелативен съд; решение от 20.12.1999 година по гр.д. № 165/1999 година на Великотърновски апелативен съд; решение № 1* от 05.04.2001 г. по гр.д. № 1976/2000 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 350 от 25.06.2001 г. по гр.д. № 547/2001 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Въведени са доводи и за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, предвид значението за точното приложение и развитието на правото на въпросите: ползва ли се правната квалификация на иска със сила на пресъдено нещо, когато спорът е за различни периоди от време; необходимо ли е при съсобственост на имот преди всяко завеждане на съдебно дело да се изпраща писмено поискване или е достатъчно да има едно такова; трябва ли в писменото поискване да се посочи точния размер на обезщетението; има ли исковата молба характер на такова предизвестие и могат ли да бъдат зачетени като покана исковите молби по предходни дела между същите страни за последващ период от време.
Ответникът по жалбата А. “Д” счета, че не са налице условията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 28/2009 година. Повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос относно формираните в решението изводи по приложението на чл. 2 ЗВСОНИ и чл. 30 ЗС, обуславящи изхода на делото, дават основание да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Доводите за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са неоснователни. Въведените от касатора въпроси относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и правните последици на писменото поискване за обезщетение за ползване на съсобствен имот не налагат промяна на утвърдената практика по приложението на чл. 221 ГПК (отм.) и чл. 31, ал.2 ЗС, а правилното им разрешаване с оглед спецификата на конкретния правен спор е въпрос по съществото на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 06.04.2009 година на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 28/2009 година.
УКАЗВА на касаторите С. Н. Б., И. Х. И. и Р. А. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 164,72 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, насрочва делото за 11.11.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: