О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1523
София 16.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1466 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. А. И. от с. В.,Пловдивска област,чрез процесуалния му представител-адвокат П. против въззивно решение № 1* от 16.06.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 65 от 20.06.2008г. по гр.д. № 349/2006г.на К. районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- във връзка с двата спорни по делото въпроса- за предпоставките за трансформация на поетото задължение за издръжка и гледане в парично и за това- дали е налице изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане въз основа на сключения на 10.12.1997г.договор. Позовава се на решение № 943 от 13.10.1995г.по гр.д. № 684/95г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 166 от 20.03.1997г.по гр.д. № 204/96г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 9.10.2008г.по гр.д. № 3418/07г.на ІV г.о. на ВКС,ТР № 96 от 28.06.1966г.по гр.д.. № 65/66г.на ОСГК, решение № 1* от 28.11.2008г.по гр.д. № 4/06г.на І г.о. на ВКС, решение № 912 от 30.10.2008г.по гр.д. № 3136/07г.на І г.о. на ВКС и решение № 853 от 11.10.99г.по гр.д. № 159/99г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба. В подкрепа на своята теза –се позовава на част от посочените от касатора решения/№ 166/97г.,№ 943/95г. и № 1082/08г./
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния,в частта,в която са отхвърлени предявените от И. А. И. и М. М. И. против А. И. Г. иск за трансформиране на задължението на приобритателите И. А. И. и М. М. И. да гледат и издържат А. И. Г. като прехвърлител,произтичащо от договор за прехвърленя на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане,оформен с н.а. № 20 от 10.12.1997г.т. ХІІ д.3576/97 на КРС в задължение за плащане на парична издръжка,считано от 1.07.2006г. като неоснователен и недоказан и е развален същия договор досежно собствените на А. И. Г. 4/8ид.ч.относно следния недвижим имот :къща,плевня,навес и застроено и незастроено дворно място с площ от 920кв.м.,находящо се в с. В., Пловдивска област,съставляващо УПИ * в кв.18 по плана на селото.
За да постанови решението си въззвният съд е приел,че не е установено А. Г. да е създавал пречки и да не е оказвал необходимото съдействие за изпълнението на И. в натура,че изпращаните от тях –в последните месеци-пощенски записи в размер на 50лв.-месечно,не са достатъчни да покриват нуждите му и че е налице пълно неизпълнение от страна на И. на поетото по сключения договор задължение за издръжка и гледане по отношение на Г.
Тезата на касаторите е,че са имали готовност за изпълнение,но са били възпрепятствани от кредитора,който е бил на лечение в болница за периода 27.06.-6.07.2006г.,а след това се е предпочел да живее при дъщеря си,в друг град. С първия факт обосноват обективна, а с втория-субективна невъзможност за изпълнение, единствената възможност за преодоляването на която считат,че е предявения от тях иск за трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричната му равностойност.
При тези данни –поставеният от касаторите въпроси за предпоставките за трансформация на поетото задължение за издръжка и гледане в парично и за това дали –с оглед на конкретните факти по делото- е налице изпълнение на поетото задължение по сключения на 10.12.1997г.договор-са от значение за изхода на делото,но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата,тъй като по тези въпроси е налице яснота и е уеднаквена практиката във връзка с приетите ТР № 30/81 и ТР № 96/66г. на ОСГК на ВС.
В случая-със сключения на 10.12.1997г.договор- А. И. Г. неговата съпруга Ц са прехвърлили собствеността по отношение на къща,плевня,навес,застроено и незастроено дворно място от 920кв.м., нахдящо се в с. В.,Пловдивска област в полза на сина си -И. А. И. срещу поето задължение – ”да им осигури един спокоен и сносен живот” до края на живота им, ”да полага всички необходими грижи при болест и немощ до края на живота им”. Същото задължение е в тежест и на съпругата на И. И. /която е придобила собствеността поради вещно-правното действие на договора и по силата на закона/. Пред вид обстоятелството,че договорът за издръжка и гледане е ненаименован и в закона няма уредени за него правила,съдържанието на насрещните права и задължения на страните е- посоченото в сключения помежду им договор. С оглед уговореното –в конкретния случай- длъжниците/сега касатори/ са дължали осигуряване на цялата необходима издръжка, полагане на всички необходими грижи за бита,домакинството и здравето,като същите е следвало да бъдат полагани с дължимото внимание и уважение. При това е ирелевантно – какви са лични доходи на кредитора и какви са възможностите на дължащите издръжката.
При положение,че по делото е установено,че след смъртта на прехвърлителката Ц. Г. през декември 2005г.,отношенията между страните са се влошили до степен на непоносимост,е ясно,че длъжниците не могат да се определят като изправна страна по сключения договор. /Фактите,даващи основание за такъв извод са: постоянните скандали между И,провокирани от честата употреба на алкохол от мъжете, случаят на 27.06.2006г.при който Г. е получил прорезна рана и множество други травми,квалифицирани като причинена средна телесна повреда,след което е приет за лечение в болница за период от 10 дена,като образуваното досъдено производство е водено срещу И. ,обстоятелството,че през времето на престоя в болницата- длъжниците въобще не са посетили Г. , а след това-той се е преместил при дъщеря си,като И. са преустановили контактите с него, като са започнали да изпращат ежемесечни записи за 50лв/. Длъжникът дължи точно изпълнение на поетото задължение. Той може да трансформира задължението си в парично само, ако е изправен а в случая не е/ и ако кредитора не осигурява необходимото съдействие. В случая-постъпването му в болница и преместването при дъщеря му-не могат да се квалифицират като основания за обективна и субективна невъзможност за неизпълнение.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав приема,че по поставените въпроси-за изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане и трансформацията му в парично- не се налага отстраняване на противоречие в съдебната практика/ което се разбира под точно прилагане на закона/, не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/,поради което не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.06.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.