Определение №1524 от по гр. дело №1570/1570 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       №  1524
 
                                               София  16.12.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1570 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. К. Ф. с. В.,област Пазарджик,С. Л. Т. и В. И. Т.-двама от гр. С., чрез техния процесуалния представител-адвокат С. против въззивно решение № 269 от 3.06.2009г.по в.гр.д. № 281 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е отменено решение № 691-без дата-по гр.д. № 1596/2006г.на Пазарджишки районен съд и вместо това е постановено друго,с което по иска на П. Л. К. против С. К. Ф. ,С. Л. Т. и В. И. Т. –е обявен за недействителен договор за отстъпено право на строеж върху чужда земя на два броя гаражи,с обща площ от 80 кв.м. в УПИ ХІV-260 в кв.35 по плана на с. В.,сключен с н.а. № 111 т.ІІ рег. № 3* д. № 277/2004г.,между С. К. Ф. и С. Л. Т. и са присъдени следващите се разноски.
Касаторите не сочат конкретно основание за допустимост на подадената касационна жалба по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и не поставят конкретен въпрос, който да бъде преценен съобразно селекцията на цитираната норма. Независимо от това-такъв може да бъде изведен от изложението на жалбата и той е свързан с наличието на увреждане,като една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД са налице. Ищцата/сега ответник/- П. Л. К. има качеството на кредитор,тъй като по силата на влязло в сила съдебно решение по чл.97 от ГПК е призната за съсобственик на ? ид.ч.от процесния имот. Налице е увреждане със сделката, сключена между С. Л. Т. с н.а. № 111 т.ІІ рег. № 3* д. № 277/2004г.,тъй като първата е отстъпила право на строеж върху чужда земя на два броя гаражи. Знанието на ответниците С. Л. Т. и В. И. Т. се предполага по силата на закона,защото те са брат и негова съпруга на увреденото лице,а за ответницата С се установява с обсъдените от съда факти, изразяващи се в следното: Договорът за замяна от 25.06.1999г.,по силата на който тя е придобила права, е сключен три дни след вписване на исковата молба по чл.97 от ГПК,поради което придобитите в повече права от Ф. не могат да бъдат противопоставени на действителния собственик. Първоинстанционото решение/по което страна е и Ф. /,с което е уважен иска по чл.97 от ГПК е постановено преди датата на сключване на процесната сделка,т.е.-на нея й е било ясно,че съществува възможност К. да упражни собственическите си права. Отделно-на 15.08.2003г. /т.е.преди сделката,която е на 1.07.2004г./,Кирякова е уведомила Ф. ,че се противопоставя на извършването на каквито и да се действия в имота до приключване на спора за собствеността.
При тези мотиви–поставеният от касатора въпрос за липса на увреждане -е от значение за изхода на делото,но същият нито е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,нито е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За да е налице „противоречие с практиката на ВКС”по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,следва поставеният въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с прието в Постановления на Пленум на ВС,тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм./, с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая –такива въобще не се сочат.
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва да са представени влезли в сила актове,постановени от граждански съдилища,в които поставеният въпрос да е разрешен по противоречив начин. В случая –такива също не се сочат.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона-разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за да се обоснове „развитие на правото”- следва във връзка с поставения въпрос- законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така.
При положение,че ищцата/сега ответник по касация/ притежава собственически права в равен обем с ответницата Ф по отношение на имота,с който последната еднолично се е разпоредила в полза на другите ответници,като им е отстъпила право на строеж ,при това отстъпеното право засяга целия имот/а не само половината/- е ясно,че за ищцата е налице увреждане,срещу което тя може да се брани с иска по чл.135 от ЗЗД. Наличието на установени права върху имота-предмет на разпоредителната сделка е достатъчно,за да се приеме увреждане,като не е необходимо винаги и само да се търси облигационна връзка между страните,както се твърди в подадената жалба.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 3.06.2009г.по в.гр.д. № 281 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top