О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1527
София 18.12.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №1510/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. Д, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 590 от 03.04.2009г. по в.гр.д. № 1728/2007г.
Ответникът П. „Труд” гр. П. чрез пълномощника си адв. К е предявил насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 218з ГПК /отм./, въззивният съд е отхвърлил искът по чл. 59 ЗЗД на Д. А. срещу П. „Труд” за заплащане на сумата 2 500 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползването на около 200 кв. м от процесния имот. На първо място е разгледал предявения от П. „Труд” отрицателен инцидентен установителен иск за собственост и е приел, че ищцата Д не е собственик на 278 кв. м от общо 1150 кв. метри площ на имот пл. № 8* включен в парцел **** селсъвет и дом на ТКЗС. Този извод е направил въз основа на доказателства за включване на спорния имот със заповед от 1965г. в парцел ****, отреден за селсъвет и дом на ТКЗС. Тъй като липсват доказателства за отчуждаването на имота по предвидения в ЗПИНМ или другите благоустройствени закони ред, съдът е приел, че имотът е отнет неправомерно към 1965г. Доколкото обаче част от имота е застроена с административна сграда на бившето ТКЗС, т.е. мероприятието е било реализирано, на реституция по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ подлежи само онази незастроена част от имота, която може да бъде обособена като самостоятелен парцел, а именно останалите 872 кв. м . По тези съображения инцидентният отрицателен установителен иск е отхвърлен за 872 кв. м от имота. Съответно на този извод е отхвърлен и искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползването на около 200 кв. м, заета от сградите.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Д. А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, че „извършеното в процесния имот застрояване е незаконно, който въззивният съд не е обсъдил в мотивите си”. Приложени са решения на състави на ВКС и ТР № 6/2005г. ОСГК, в които е изразено становището, че разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не третира застрояването с незаконни строежи или след 25.02.1992г. на подлежащи на реституция имоти като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по формулирания от жалбоподателката въпрос, тъй като той не е от значение за решаването на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, включен в предмета на спора и обективиран в решението. Соченият от касатора въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора. В случая, както се сочи и в изложението, съдът не е изложил мотиви относно законността на строителството /въпреки, че вещото лице Д. Г. е дало заключение за наличието на одобрени архитектурни, конструктивни и ВиК проекти в администрацията на П. „Труд”, одобрени на 17.04.1969г./.
По изложените съображения поставеният от касатора въпрос не е от значение за решаването на конкретното дело и поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 590 от 03.04.2009г. по в.гр.д. № 1728/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: