О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1529
ГР. София, 18.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1563/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на И. Х. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №3947/06 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу М. на з. /МЗ/ с пр. осн. чл.49 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., нанесени на ищеца със смъртта на съпругата му Е. Г. , настъпила на 21.04.99 г., след лечение в ДУБ „А”, гр. С.. В исковата молба, в касационната жалба и изложението към нея, при поставяне на съществения за спора въпрос, се поддържа, че смъртта е причинена от експеримент / клинично изпитване/ с лекарствен препарат, възложен от немска фирма, с разрешението на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 2. Според него решението на ГС по съществените за спора материалноправни въпроси: легитимиран ли е ответника за отговаря по иска с пр. осн. чл.49 от ЗЗД, като възложител на вредоносния експеримент с лекарство и налице ли е причинна връзка между експеримента и смъртта на болната Г. , са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Задължителна или без задължителен характер практика по делото не се сочи.
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че не е установена пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска, като възложител на сочения експеримент. Позовал се е на т.3 от ППВС №17/63 г., според която отговорността за вреди при работа, извършвана по договор между два правни субекта, се носи от този, който осъществява организацията, ръководството и контрола върху изпълнението, както и на действащата към увреждането нормативна уредба за клиничните изпитвания: чл.9 от Наредба №14/96 г. и чл.41, ал.5 от ЗЛСАХМ. Според ГС от представеното разрешение се установява, че възложител на клиничното изпитване е немската фирма, а място на провеждане – ДУБ „Ц”, клиника по гастроентерология. Дори да се приеме, че ответникът, разрешил клиничното изпитване на територията на РБ, следва да носи отговорност за вредоносните резултати от него, наред с прекия възложител, то такива не се установяват по делото. Не е доказано, че смъртта на пациентката е настъпила в причинна връзка с противоправни действия при клиничното изпитване на лекарствения препарат.
Поставените съществени за спора материалноправни въпроси са решени от ГС в съответствие със задължителната и константна съдебна практика по делата за непозволено увреждане. Тя изисква установяване на елементите от състава на увреждането, посочени в чл.45 от ЗЗД / от които се презумира само вината на делинквента, но не и извършването и противоправността на деянието и пряката му причинна връзка с вредоносния резултат/- ППВС №7/59 г.. Гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД предполага установяване на това му качество във всеки конкретен случай, както и че вредите са възникнали при и по повод възложената работа – ППВС №9/66 г..
Изводът на ГС, че претенцията на ищеца не може да се уважи, тъй като не е установена по основанието си спрямо сочения ответник, съответства на съдебната практика.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3947/06 г. от 20.06.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: