Определение №1529 от по гр. дело №706/706 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1529
С., 07.12. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 706 по описа за 2011 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Т. Т. чрез адв. Е. В. от АК – С. срещу въззивно решение, постановено на 07.12.2010 г. по гр.д. № 9818/2010 г. от Софийски градски съд.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна А. „М.” чрез юрисконсулт Г. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, защото е нередовна, въззивното решение е изключено от касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, липсва изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и относно уволненията поради съкращение в щата и проведения подбор по чл. 329 КТ съществува съдебна практика на състави на СГС, която е съответна на постановеното в обжалваното решение. Прави и доводи по същество за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК.
К. разполага с право на касационна жалба – при изписването на бащиното му име „Т.” вместо „Т.” е допусната техническа грешка, която не сочи на друг правен субект, различен от страната /ищец/ по делото. При това, налице е и пълно съвпадение с ЕГН и адреса на страната, посочени в по-долните по степен съдебни инстанции, както и тези, изписани в титулната част на касационнната жалба.
Жалбата е подадена чрез адв. Е. В., която разполага с правомощия за процесуално представителство – в преписката по касационната жалба е приложено редовно пълномощно от К. Т..
В кръга на представителната власт на адвоката според съдържанието на упълномощителната сделка е и извършване на процесуални действия от името и за сметка на упълномощителя, което значи, че може да подава вместо страната, от негово име и касационна жалба. В такъв случай не е нужно тя да се подписва и от самата страна. Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК има предвид случаите, в които касационната жалба изхожда направо от страната /адвокатът не действа вместо нея/. Тогава, освен подписа на касатора, когато той няма юридическа правоспособност, се полага подпис и на адвокат. „Приподписването” не е просто техническо изискване за редовност на касационната жалба, а предполага, че нейното съдържание, както и условията по чл. 284 ГПК са компетентно и професионално преценени, съответно интересите на страната са защитени и евентуалните нередовности и пропуски, допуснати от страната, са коригирани. Когато жалбата е изготвена и подадена от адвокат, няма изискване тя да се подпише и от страната и по този начин да бъде „одобрена” – страната вече е предоставила процесуални пълномощия на адвоката.
Няма допуснато нарушение на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване, както и касационните оплаквания по чл. 281 ГПК са материализирани на един книжен носител. Именно съдържанието на извършваните от страните процесуални действия ги квалифицира.
Възраженията, че няма точно формулиран правен въпрос, нито са доказани поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаят въпроси, по които съдът се произнася по реда на чл. 288 ГПК, но не и редовността на касационната жалба, съответно допустимостта на касационното производство /наличието на основания за съществуване и за упражняване правото на касационна жалба/. Основанията за допускане на касационно обжалване са за селектиране на редовните и допустими касационни жалби – на разглеждане по същество подлежат само тези, за които се установи, че са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни предпоставки.
Не е налице и пречката по чл. 280, ал.2 ГПК.
Въззивното решение е постановено при обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Според редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г., приложима в случая /касационната жалба е подадена при нейното действие на 22.02.2001 г./, въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лв. по граждански дела и по искове с цена до 10 000 лв. по търговски дела, са изключени от касационен контрол.
В случая, исковете са граждански, като първите два са неоценяеми и въззивните решения по тях подлежат на касационно обжалване. Претенцията за обезщетение по чл. 225 ГПК е парична, но тя е обусловена от решението по иска за отмяна на заповедта за уволнение, поради което, независимо от цената на иска, въззивното решение и в тази част подлежи на касационен контрол.
В заключение, касационното производство е допустимо.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил исковете, който е приел, че уволнението на К. Т. Т. е законосъобразно, налице е соченото в заповедта основание – съкращаване на щата и е извършен предварителен подбор при спазване критериите на чл. 329 КТ.
Единственият въпрос, с който касаторът е обосновал допускане на касационното обжалване е подлежи ли на съдебен контрол извършената от работодателя чрез комисия фактическа преценка на работата на оценяваните служители.
Представена е противоречива съдебна практика – според едни съдебни състави съдът няма правомощие да извършва проверка на тази преценка, нито би могъл да замести работодателя в нея; според други преценката на съда е до наличието на злоупотреба от работодателя при оценката и дали оценяването по този показател е извършено въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа; третото становище е, че съдът е дължен да провери обективното съответствие между приетата от работодателя преценка и проявените професионални качества на работника.
В случая, съдът е извършил цялостна проверка на направената от работодателя преценка, както за професионалната квалификация, така и за нивото на изпълнение на служебните задължения на оценяваните служители. Това значи, че ако при отговора на повдигнатия материалноправен въпрос, Върховният касационен съд приеме друго, че съдебният контрол е по-ограничен, само по себе си това разрешение няма да се отрази върху извода на въззивния съд, че подбора по чл. 329 КТ е законосъобразен.
Оплакванията във връзка с доказателствената тежест, доказателствените средства и фактическите и правни заключения на съда са за неправилност и не са основания за допускане на касационно обжалване. К. не е поставил други правни проблеми по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и, както е изяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Насрещната страна има право да получи сторените в инстанцията разноски. В случая това е юрисконсултско възнаграждение и то е в размер на 150 лв.

Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение, постановено на 07.12.2010 г. по гр.д. № 9818/2010 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Т. Т. да заплати на А. „М.” сумата в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top