3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 01.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4067/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Ц. А. Т. срещу решение № 1040/ 30.04.2018г. по в.гр.д. №146/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС, с което е уважен иска на В. З. С. по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор, който е бил сключен между страните по делото за покупко- продажба на ап.14, находящ се на ет.3 в сградата, построена в УПИ V-417 в [населено място], заедно със съответните идеални части от правото на строеж.
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че недвижимият имот е бил достатъчно индивидуализиран, включително и в пълномощното, дадено от продавача за сключване на предварителен договор. Според касатора пълномощното не е учредило представителна власт за сключване на предварителен договор за конкретен имот, тъй като не е посочено в кой град и квартал се намира имота. От друга страна в предварителния договор е посочен друг номер на УПИ, в който продавачът няма право на собственост и в който не се намира ап.14. Освен това въззивният съд е подменил волята на страните по сключения предварителен договор, тъй като е обявил окончателен договор за друг имот. Общо взето доводите са за това, че двете сделки- пълномощното и предварителния договор са нищожни поради невъзможен предмет, тъй като имотът не може да се идентифицира, а според касатора, за да е действителна сделката е необходимо имотът да се индивидуализира по местонахождение и с поне три граници.
Във връзка с тези доводи, в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: До каква степен следва да бъде конкретизирано пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя? Как следва да се индивидуализират имотите, предмет на упълномощителна сделка, предмет на предварителен договор и предмет на окончателен договор и следва ли имотите да са идентични? Следва ли съдът да изложи мотиви при несъгласие със събраните по делото доказателства, както и при събрани противоречиви доказателства?
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не е налице невъзможен предмет на сделката, когато описанието на недвижимия имот в предварителния договор и пълномощното за сключването му позволява идентификацията на имота. Според въззивния съд в случая описаният ап.14 в пълномощното и в предварителния договор е идентичен с процесния недвижим имот, до който извод е стигнал при съпоставяне на съдържанието на двете сделки с описанието на имота в нотариалният акт за учредяване право на строеж и легитимиращ продавача като собственик, приетите по делото две Съдебно-технически експертизи, които установяват идентичност и признанието на продавача, че не притежава право на собственост върху друг апартамент №14, който да е с различно местонахождение.
За да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставения правен въпрос в изложението, да се установи противоречие между практиката на ВКС и отговора на въпроса, даден от въззивния съд, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква липса на практика на ВКС по поставените въпроси, отнасящи се до тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, или необходимост от изменение на съществуваща практика на ВКС, поради изменение на законодателството или обществените условия (т.р.№1/2010г. на ОСГТК).
В случая и трите поставени въпроси са обуславящи- по тях въззивният съд се е произнесъл и отговорът на въпросите има значение за изхода на делото. Но и по трите въпроси, въззивният съд не е дал отговор, който да се отклонява от практиката на ВКС. По първите два въпроса има постановена задължителна практика на ВКС, съгласно която при сделките, които не подлежат на вписване е достатъчно имотът да бъде описан по начин да може да се идентифицира, съгласно отношенията между страните и обстоятелствата при които е сключен. А когато съдебното решение замества нотариален акт, който подлежи на вписване, в диспозитива на съдебното решение, недвижимият имот следва да бъде индивидуализиран съгласно изискванията на ЗС, ЗКИР и ПрВ (в този смисъл р.№49/2013г. на ІV ГО и р.№514/2011г. на ІV ГО).
По настоящото дело въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС като въз основа на приетите по делото 2бр. СТЕ и описанието на имота в представените по делото писмени доказателства, както и признанието на продавача по предварителния договор за липса други документи за собственост, включително за липса на право на собственост върху ап.№14 с друго местонахождение, съдът е установил пълна идентичност на процесния имот с имота описан в пълномощното, в предварителния договор и в диспозитива на съдебното решение, отразен по актуалния му регулационен статут.
Не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС и по третия поставен въпрос, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото, съобразил е възраженията и доводите на страните, и въз основа на тях е приел за установено, че имотът, описан в пълномощното и в предварителния договор може да се идентифицира и е идентичен с процесния недвижим имот. В случая не се установява отклонение от практиката на ВКС по тълкуване на нормата на чл.236, ал.2 ГПК, както се твърди от касатора във връзка с оспорването на фактическите изводи на съда.
Тъй като по поставените въпроси не се установява противоречие с практиката на ВКС и не се установяват причини за нейното изменение, то липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1040/ 30.04.2018г. по в.гр.д. №146/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: