О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
гр.София, 19.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 87/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Н. с.””Е.,[населено място] срещу определение № 1650 от 25.10.2010 год. по ч.гр.дело № 1483/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав, с което е потвърдено определението от 13.04.2010 год. по гр.дело № 2447/2009 год. на Софийския градски съд, ГО, І-7 състав за прекратяване на производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на чл.240, ал.1, т.3 ГПК, а като за основание за допускане на касационно обжалване се сочи процесуалноправния въпрос: особено непредвидено обстоятелство ли е по смисъла на цитираната процесуална разпоредба служебния ангажимент чрез командироване по важни производствени причини на изпълнителния директор на дружеството, като невъзможност да се организира защитата по делото? Иска се отмяна на атакуваното определение и даване на указания за продължаване на производството по гр.дело № 2447/2009 год. на СГС, ГО, І-7 състав.
Подадена е и частна жалба от [фирма],[населено място] срещу определение № 1650 от 25.10.2010 год. по ч.гр.дело № 1483/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав в частта, с която е отменено определението от 13.04.2010 год. по гр.дело № 2447/2009 год. на СГС, ГО, І-7 състав относно присъдените в полза на [фирма],[населено място] разноски за разликата над 2 000 лева до 6 000 лева. Поддържа се, че в обжалваната част определението е постановено в нарушение на чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпили са отговори на частната касационна жалба от кмета на район „К. с.”-С. община, [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място], в които се поддържа, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество, че оплакванията срещу него са неоснователни.
В отговор на частната жалба на [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] поддържа, че правилно при изчисление на адвокатския хонорар апелативният съд е съобразил, че не следва да се има предвид процесуалното представителство по предявения по гр.дело № 21149/2008 год. на Софийския районен съд, 31-ви състав насрещен иск.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено определението на градския съд за прекратяване на производството, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Безспорно е, че на проведеното от Софийския градски съд на 13.04.2010 год. първо заседание по гр.дело № 2447/2009 год. не се е явил представител на ищеца [фирма],[населено място], както и че ищцовото дружество не е взело становище по отговорите на исковата молба, подадени от ответниците и не е поискало разглеждане на делото в негово отсъствие, а в същото заседание процесуалните представители на ответните страни са поискали прекратяване на делото на основание чл.238, ал.2 ГПК. На 20.04.2010 год. изпълнителният директор на [фирма],[населено място] е подал молба до градския съд с искане да се отмени хода на гр.дело № 2447/2009 год. и да се насрочи ново открито съдебно заседание, като към молбата е приложена заповед № АД-НС 48-4/12.04.2010 год. за командировка. В молбата се е поддържало, че спешното заминаване в командировка в[населено място] на 13.04.2010 год. не е позволило на изпълнителния директор на дружеството-ищец да присъства на първото заседание по делото, а упълномощения по това дело представител към същия момент не бил негов служител и не можел да го представлява пред съда.
Частната жалба срещу прекратителното определение на първата инстанция се позовава на посочените обстоятелства и съдържа довод, че е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.240, ал.1, т.3 ГПК, което ищецът не е могъл да преодолее.
Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на делото, като е приел, че по делото са приложени пълномощни на двама юрисконсулти на ищеца от 03.02.2010 год., а негови юрисконсулти са получавали и съобщения по същото дело, като към датата на съдебното заседание ищцовото дружество е разполагало с процесуални представители, които са могли да се явят пред градския съд. Приел е, че заповедта за командировка на изпълнителния директор е изготвена с оглед на процеса, тъй като не е представена предварително, а след провеждането на съдебното заседание и няма доказателствена стойност, защото като частен свидетелстващ документ удостоверява благоприятни за ищеца факти.
По частната касационна жалба на [фирма]
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Страната-жалбоподател твърди, че формулираният от нея процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.240, ал.1, т.3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че законът е неясен, непълен и противоречив, което налага да се създаде трайна съдебна практика по прилагането му и за осъвременяване на съдебната практика предвид настъпилото изменение в законодателството /нов ГПК/ и обществените условия.
Вярно е, че за разлика от отменения ГПК от 1952 год., новият ГПК предвижда неприсъствено решение, като в чл.238, чл.239 и чл.240 урежда последователно хипотезите на неявяване на една или на двете страни в откритото заседание и възможните последици за неявилата се или и за двете страни, начина на постановяването му и защитата срещу него. Само по себе си обаче тази процесуална уредба не съставлява предпоставка за допускане на касационно обжалване, ако липсва конкретна хипотеза, която да се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В частната касационна жалба не са посочени конкретно непълноти, неясноти или противоречия, съдържащи се в нормите на чл.238, ал.2 или чл.240, ал.1, т.3 ГПК, които да пораждат необходимост от тълкуване от касационната инстанция на формалните предпоставки, при които ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски, респ. постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца или на предпоставката „особени непредвидени обстоятелства”, довела до невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник в съдебното заседание. Разпоредбата на чл.240, ал.1, т.3 ГПК почти дословно възпроизвежда съдържанието на чл.37 ГПК/отм./ с единствената разлика, че към „особени непредвидени обстоятелства” е добавено „които /страната/ не е могла да преодолее”. Дългогодишната практика по приложението на чл.37 ГПК/отм./ определя като особени непредвидени обстоятелства само тези, които имат изключителен и изненадващ характер, които обективно са попречили на страната да предприеме съответното процесуално действие, като е съобразявала и субективния критерий, добавен в чл.240, ал.1, т.3 ГПК. Следователно, липсва необходимост от разглеждане на касационната частна жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл.238, ал.2 ГПК.
По частната жалба на [фирма]
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението в частта му досежно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, така както същият е определен от въззивната инстанция, поради следните съображения:
С частната жалба [фирма] не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение.
Отделно от това, в частната жалба не е формулиран въпрос, правилното решаване на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито е обоснована необходимост от допускане на касационно обжалване с оглед евентуална промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на нормите на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 и § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004 год., изм. и доп. бр.2 от 2009 год./. Частната жалба съдържа единствено оплаквания за нарушение на цитираните разпоредби, които засягат само производството по тази жалба и допускането на касационно обжалване по нея с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в нормативната уредба.
На последно място, с частната жалба са посочени като съдебни актове, на които противоречи даденото с обжалваното определение разрешение, определение № 40 от 26.03.2010 год. по гр.дело № 908/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение от 22.01.2009 год. по ч.гр.дело № 294/2009 год. на СГС, ІV-д състав. Страната обаче не е представила копия от цитираните определения, поради което Върховният касационен съд, ІІ г.о. не може да провери доколко е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид на това, не следва да се допуска касационно обжалване по частната жалба на [фирма].
С оглед изхода на настоящото частно производство, направените от частните жалбоподатели [фирма] и [фирма] разноски-съответно за юрисконсултско възнаграждение за първото дружество в размер на 700 лева и за адвокатско възнаграждение за второто дружество в размер на 700 лева, остават за тяхна сметка, така както са направени и не се присъждат от Върховния касационен съд с настоящото определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1650 от 25.10.2010 год. по ч.гр.дело № 1483/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав по частна касационна жалба вх.№ 11052 от 06.12.2010 год. на [фирма],[населено място] и частна жалба вх.№ 9772 от 02.11.2010 год. на [фирма],[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/