Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1170_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 02.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1170 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Д. срещу въззивно решение от 12.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 8551 /2009 г. на С. градски съд, г.о., ІІ г. с-в., в частта, с която е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е уважен иск на жалбоподателя срещу Български спортен тотализатор, Районна дирекция – София по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 1,017.83 лева, част от предявения размер 1,170 лева, за посочен период от време и вместо това искът е отхвърлен за този размер, като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на ответника в размер на 724 лева – изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение и сумата 293.83 лева – обезщетение за оставане без работа.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която първоинстанционно решение е потвърдено в останалата част, с част с която са уважени искове на жалбоподателя срещу Български спортен тотализатор, Районна дирекция – София с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и чл.344,ал.1т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 152.17 лева – представляваща разликата между 1,017.83 лева и пълния предявен размер 1,170 лева.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е недопустимо и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, че в отхвърлената част искът не бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция, т.к. е бил оттеглен, за което излага твърдения и че така е нарушено диспозитивното начало в гражданския процес и е допуснато противоречие с ТР 1 /2010 и с решение № 620 /25.06.1993 г. по гр.д. № 211 /1993 г. на І г.о. на ВКС – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът Български спортен тотализатор оспорва твърденията за недопустимост и наличието на основания за допускане до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Първоинстанционното и въззивното производство са проведени по реда на ГПК от 1952 г.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение в рамките на предмета на спора, очертан с въззивната жалба на Б. спортен тотализатор срещу първоинстанционното решение, с което са разгледани и уважени искове на жалбоподателя срещу Български спортен тотализатор, Районна дирекция – София с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният за сумата 1,170 лева, след като са оставени без уважение направените от ответника възражения за прихващане по чл.220 и чл.222 КТ, първоинстанционният съд също се е произнесъл в рамките на спора, (1) по исковете, с които е сезиран от жалбоподателя с исковата молба и с молба – уточнение от 02.08.2007 г. (л.26), която е ясна и изчерпателна – с нея са повторени петитумите и правната квалификация на предявените искове, за които е поискано да бъдат разгледани – чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и по които районният съд не е бил десезиран, както и (2) по евентуалните възражения за прихващане на ответника, който е оспорил исковете в първото съдебно заседание на РС (л.111, стр.2) и съвсем ясно е направил евентуални възражения за прихващане.
Различният извод на въззивния съд за основателността на възраженията за прихващане, съответно за неоснователността на част от предявения размер на иска по чл.344,ал.1, т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ до размера на прихващането, не обуславя недопустимо произнасяне.
Поради което не са осъществени наведените основания за допускане на решението до касационно обжалване – за проверка на неговата допустимост съгласно т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС, нито поради противоречие с конкретно влязло в сила решение, с което се приема, че съдът следва да се произнася в рамките на предмета на спора – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски, а ответникът не претендира разноски, нито представя доказателства, че е направил такива, поради което и на тего разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 12.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 8551 /2009 г. на С. градски съд, г.о. ІІ г. с-в., в обжалваната част, с която е отхвърлен иск по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 1,017.83 лева, за част от предявения размер 1,170 лева, като погасен чрез прихващане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.