О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 30/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. И. К. и Ц. В. Б. чрез пълномощника им, адвокат М. С. против определение № 302 от 05.09.2012 г. по ч. гр. дело № 379/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът [община], [населено място] не е взел становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Частните жалбоподателки, правоприемници на В. Б. К., частен жалбоподател по ч. гр. дело № 379/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение поддържат, че апелативният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено следното: „Правните проблеми са два: първо, дали в производството по чл. 65 от ЗОС е разрешен с влязло в сила решение материалноправния въпрос относно правото на собственост. Налице ли е валиден и законосъобразен акт и пределите на тази законосъобразност относно материалноправен въпрос досежно спорното право на собственост”.
По – нататък в изложението е отразено и следното: „От значение за точното развитие на правото и прилагането на закона е и въпросът, от кога следва да са задължителни влезлите в сила решения на административния съд за гражданския съд”.
Цитираните въпроси не са поставени във връзка с хипотезите, по които се е произнесъл второинстанционният съд. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, Великотърновският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 299, ал. 1 ГПК. Мотивите обусловили изхода на процесуалноправния спор съдържат съображения на съда за това, че спорът по гр. дело № 340/2011 г. на Плевенски окръжен съд е разрешен с влязло в сила решение № 179 от 04.12.2007 г. по гр. дело № 1752/2006 г. на Плевенски районен съд. Правни разрешения по въпросите, отразени по – горе не са развити във второинстанционното определение. Изложени са констатации относно резултата от спора по гр. дело № 1752/2006 г. на Плевенски районен съд, както и относно обстоятелствата, пораждащи фактическото основание на положителния установителен иск за собственост, по който се е произнесъл същия съд, но не и по цитираните по – горе въпроси. Правни въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл не могат да релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1. Липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК води до липса на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като допълнителните основания се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с цитираните въпроси жалбоподателките не са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК в хипотезите, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По – нататък в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че: „Приемайки, че е налице С. с оглед влязлото в сила решение по гр. дело № 1752/2006 г. на ПРС, при което ищецът би следвало да изчерпи всички свои основания относно недопустимостта на втория иск е решен в противоречие с практиката на ВКС”. Отразено е също така, че непредявените основания или притезания не се преклудират, като е цитирана съдебна практика. С твърдението, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС не се въвежда правен въпрос. Правният въпрос трябва да съдържа правните разрешения на въззивния съд, по които касаторът поддържа, че е допуснато отклонение от практиката на ВКС. Такива не са посочени, а са развити доводи, по които не са изложени мотиви от апелативния съд. За пълнота на настоящите мотиви трябва да се имат предвид и следните съображения:
Великотърновски апелативен съд, както се отбеляза и по – горе не е приел в мотивите на определението си, че ищецът е следвало да изчерпи всички свои основания в спора по гр. дело № 1752/2006 г. на Плевенски районен съд. Като втора съдебна инстанция с оглед на правомощията си по чл. 278 ГПК, съдът е проверил крайните и решаващи изводи на окръжният съд за процесуална недопустимост на ревандикационния иск, с който наследодателят на жалбоподателките е претендирал установяването на право на собственост върху апартамент в [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 3, номер 9. В. съд е разгледал твърденията за наличието на придобивни основания въз основа, на които ищецът извежда претендираното право: получено в резултат на отчуждително производство имотно обезщетение – процесния апартамент, ненастъпване на реституционния ефект от отмяна отчуждаването на недвижим имот – пл. № 5168 в кв. 395 по плана на [населено място] по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., З., З., ЗДИ и ЗС /З. по З., З. и др./; придобивна давност по чл. 79 ЗС. Крайният извод на апелативния съд е, че по отношение на тези фактически основания е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на Плевенски районен съд гр. дело № 1752/2006 г. Това е мотив, изведен от съпоставянето на двете искови молби – по гр. дело № 340/2011 г. на Плевенски окръжен съд и по гр. дело № 1752/2006 г. на Плевенски районен съд, с които ищецът въвежда едни и същи фактически основания. При определяне на придобивните основания по иска за собственост следва да се прави разграничение между правопораждащите юридически факти /фактически състави/, които формират фактическите основания на претенциите и от които се извлича субективното право на собственост и обстоятелствата, подлежащи на доказване /доказателствените факти/. Последните са относими към доказване на фактическите състави, от които възниква правото на собственост. Съображенията на ищеца за ненастъпване правните последици на реституцията по чл. 1 З. по З., З. и др. представляват доводи, с които той обосновава придобивното основание, но не формират самото основание. Обективният идентитет между двете граждански дела, посочени по – горе произтича от заявените придобивни основания, които и по двата спора са едни и същи. Правните разрешения в обжалваното пред настоящата инстанция определение се отнасят именно до съпоставянето на посочените придобивни основания с оглед преценката по чл. 299, ал. 1 ГПК, а не до поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. ВКС не е задължен да дава отговори на общо тематични и неотносими към конкретни правни разрешения в обжалваното решение въпроси / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1 /. И по този изложен от жалбоподателките въпрос трябва да се има предвид вече отразеното по –горе, а именно, че липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК води до липса на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради което се налага извода, че с цитираният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. За това не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 302 от 05.09.2012 г. по ч. гр. дело № 379/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: