3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 03.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1091/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. К. С. и О. П. Ш. срещу решение № ІІІ 71 от 18.04.2011г по гр.дело № 462/2011г. на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №164 от 20.12.2010г на районне съд П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради причинена средна телесна повреда в тежест на настоящите касатори
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай , основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , а от значение за развитието на правото е да се наложи определянето на стойностни граници при обезщетенията , основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответникът по жалбата Н. Т. оспорва да е налице основание за допускане до касационно обжалване
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По общо формулирания правен въпрос в изложението,свързан с прилагане на критерия за справедливост от съда, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС , от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост и указват на съдилищата пределите на преценка .Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика предвид съдържанието на решаващите си мотиви. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Поради това Върховен касационен съд , както в задължителната за съдилищата тълкувателна практика , така и в трайната си съдебна практика по отделни случаи , не е приемал за допустимо да извежда и указва конкретни стойностни граници , като се категоризират случаите на непозволено увреждане ,от което са произтекли неимуществени вреди. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата , изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай , при установената степен на телесно увреждане и понесени други неимуществени вреди и е определил обезщетението по справедливост . Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика , не е налице противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма ,т.е не е налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Бланкетно оплакване на касаторите , че размерът е завишен, не обосновава допускане до обжалване. Този довод не е разнозначен на правен въпрос , но за пълнота следва да се изтъкне , че с решение №830 от 20.12.2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК се даде отговор и насока в кои случаи различните размери на присъдени обезщетения могат да доведат до извод за противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № ІІІ 71 от 18.04.2011г по гр.дело № 462/2011г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .