3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 08.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2451/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Г. П. срещу решение №182 от 26.06.2016 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №194/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 47 от 27.01.2017 г. по т.д. № 885/2015 г. на ПОС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за заплащане на сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 20.09.2014 г. от страна на водача на л.а. „Опел“ м. А. с ДК [рег.номер на МПС] , чиято ГО е застрахована в ответното застрахователно дружество.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушен е чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната не изразява становище в писмен вид.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна за установено от събраните доказателства, че процесното ПТП е станало в полунощ на 20.09.2014 г. вм [населено място], на [улица], на прав пътен участък , в сухо време и при скорост на лекия автомобил управляван от водача-51 км.ч.. Участъкът е бил осветен с улично осветление, но точно в тази част дърво-чинар е създавало сянка. Пострадалият ответник е бил в състояние на алкохолно опиянение / 3,11 промила/ и е предприел пресичане на пътното платно внезапно от ляво на дясно по посока движение на л.а. , на място неозначено с пешеходна пътека. Според обясненията на вещото лице по А., дадени пред съда в о.з., при това положение, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да избегне удара с ищеца. При удара на пострадалия са причинени следните телесни увреждания: контузия на гръден кош и корем,счупване на шийката на дясната лопатка, счупване на таза на дясната седалищна кост, разкъсно-контузна рана на главата.
При цялостния анализ на така установените факти, съдът е достигнал до извода за липса на виновно противоправно поведение на водача на МПС в конкретната ситуация, което води до липса на основание за отговорността на последния на основание чл.45 ЗЗД, което от своя страна изключва и функционалната отговорност на застрахователя на ГО на водача.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, дали наличието на противоправно поведение на пострадалия води до липса на основание за присъждане на обезщетение или при наличие на вина на водача следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД –отговорност при съпричиняване на вредоносния резултат .
Твърди, че по този въпрос, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС – основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така формулираният въпрос не отговаря на критерия за качеството „обусловил изхода по спора” по следните съображения: въззивният съд е изложил достатъчно мотивирано, защо приема, че липсва изобщо изпълнен фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД : поведение на дееца, което да се явява виновно и противоправно и в причинна връзка с настъпилите увреждания: Водачът е спазвал всички правила за движение/ съобразена с обстановката позволена скорост / и в същото време не е имал никаква възможност да избегне удара с пешеходеца, поради внезапното изскачане на последния на платното, непосредствено пред автомобила, в зона забранена за пресичане. Следователно отговорът на въпроса на касатора не би довел до пререшаването на спора в желаната от касатора насока.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №182 от 26.06.2016 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №194/17 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.