О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
[населено място], 02.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №313 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Биопрограма“ ЕАД, [населено място], срещу определение №3499 от 13.11.2018г. по в.т.д. №835/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отменено определение от 13.03.2018г. по т. д. № 835/ 2018 г. по описа на САС, ТО, 15 – ти състав, отхвърлена е молбата на „Биопрограма“ ЕАД за възобновяване на производството, обезсилено е решение №457/08.03.2016г. по т. д. №8681/2014г. по описа на СГС, ТО, 8 – ми състав, в частта, в която „КМБ България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Биопрограма“ ЕАД на основание чл.327, ал 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 предл. първо от ЗЗД сумата в размер над 48664,34 лв. до сумата в размер на 65 430, 61 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по търговско споразумение, сключено между „Биопрограма“ ЕАД, като доставчик и „КМБ България“ ЕАД, като купувач, съгласно описаните в мотивите на решението 198 фактури, издадени от „Биопрограма“ ЕАД в периода от 09.12.2013г. до 03.09.2014г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, представляваща разликата над сумата от 48 664, 34 лв. до сумата от 65 430, 62 лв., считано от 29.12.2014 г. до окончателното й плащане, както и разноски по делото в размер на 3 163, 79 лв. Със същото определение съставът на САС е прекратил производството по делото.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на производството по въззивната му жалба. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага твърдения, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че въпреки производството по несъстоятелност на „КМБ България“ ЕАД, е бил налице вече висящ и заведен преди него съдебен спор, по който няма постановено решение със сила на пресъдено нещо. Счита за незаконосъобразно позоваването от страна на САС на чл.739 ал.1 от ТЗ, според който непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. Според жалбоподателя съгласно този текст се погасяват права, които освен да не са предявени в производството по несъстоятелност, следва и да не са упражнени от кредитора. Изтъква,че вземането му не е погасено, защото го е упражнил по съдебен ред.
Ответникът „КМБ България“ ЕАД /н./, моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството по в.т.д. №835/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, е образувано по въззивна жалба на „Биопрограма“ ЕАД срешу решение №457/08.03.2016г. по т. д. №8681/2014г. по описа на СГС, ТО, 8 – ми състав, в частта, в която „КМБ България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Биопрограма“ ЕАД на основание чл. 327, ал 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 предл. първо от ЗЗД сумата в размер над 48 664, 34 лв. до сумата в размер на 65 430, 612 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по търговско споразумение, сключено между страните по делото. Съставът на САС е констатирал, че с решение №9/23.01.2017г. по т.д. №171/2016г. на Софийски окръжен съд, по реда на чл. 630 ал.2 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „КМБ България“ ЕАД и същото дружество е обявено в несъстоятелност. С определение от 16.02.2018г. производството по в.т.д. №835/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, е спряно на основание чл.637 ал.1 от ТЗ и са изискани данни от съда по несъстоятелността дали ищецът е предявил в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ вземанията си в производството по несъстоятелност на ответното дружество „КМБ България“ ЕАД, съответно включени ли са те в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ. С молба от 23.02.2018г. ищецът „Биопрограма“ ЕАД е поискал производството по делото да бъде възобновено по реда на чл.637 ал.3 т.1 от ТЗ, тъй като в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ той не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на „КМБ България“ ЕАД.
При тези обстоятелства правилно с обжалваното определение от 12.11.2018г. по в.т.д. №835/2018г. съставът на Софийски апелативен съд, ТО, е приел производството за недопустимо, обезсилил е първоинстанционното решение в обжалваната част и е прекратил производството.
Относно предпоставките за допустимост на производството по имуществено гражданско или търговско дело срещу ответник, по отношение на който след завеждането на иска е открито производство по несъстоятелност, е формирана постоянна практика както с цитираните от въззивния съд определение №97/05.02.2010г. по ч.т.д.№742/2009г. на ВКС, ІІ т.о., определение №175/07.03.2014г. по ч.т.д.№4372/2013г. на ВКС, ІІ т.о., определение №329/29.05.2014г. по ч.т.д.№1594/2014г. на ВКС, ІІ т.о., така и със служебно известните на настоящия състав решение №53/16.07.2015г. по т.д. №3170/2013г. на ВКС, I т.о, решение №178/22.01.2016г. по т.д. №1899/2013г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. С цитираните решения се дава разрешение за недопустимост, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, на производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 от ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 от ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Недопустимостта на заварените искове е изведена на плоскостта на обслужващата роля на установителното решение по чл.637, ал.4 от ТЗ спрямо производството по несъстоятелност и равнопоставеността на кредиторите с предявяеми вземания, независимо дали са ищци или не по заварени от производството по несъстоятелност искове срещу длъжника В определение №180/17.07.2018г. по т.д.№1709/2017г. на ВКС, І т.о., се приема, че с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което, с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл. 638 ТЗ/. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл. 687 от ТЗ – публични, установени с влязъл в сила акт, и вземания на работник или служител, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл. 634а от ТЗ/, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им – основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ – решение № 9 от 06.06.2016 по т.д.№ 3773/2014г. на на ВКС, І т.о. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Когато към момента на откриване с решение по чл.630 от ТЗ спрямо длъжника в производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 от ТЗ, законодателят обвързва възможността за по – нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 от ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 от ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно/арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 от ТЗ/, както решението по чл. 694 от ТЗ. Ако предявеното от кредитора по чл.637, ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл.637, ал.1 от ТЗ исково производство се възобновява на основание чл.637, ал.3, т.1 от ТЗ и продължава с участието вкл. на синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл.690 от ТЗ, производството се възобновява по чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл.637, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 от ТЗ и чл. 688, ал.1 от ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл.690 от ТЗ, то производството по чл. 637, ал.1 от ТЗ се прекратява, съгласно чл. 637, ал. 2 от ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл.693 от ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл. 637, ал.1 от ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл.637, ал.1 от ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл.637, ал.1 от ТЗ, по което се погасява и правото на иск.
Допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл.637, ал.3 от ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл.637, ал.1 от ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност, без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите кредитори с предявяеми вземания, възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл. 694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на кредиторите в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл. 694 от ТЗ, така и за това по чл.637, ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност.
С оглед на изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №3499 от 13.11.2018г. по в.т.д. №835/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.