5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 05.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4829/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Целодневна детска градина „Роза” – [населено място] село срещу решение № 312 от 19.06.2015 г. по гр. дело № 356/2015 г. на Русенски окръжен съд.
Ответницата по касация – Й. И. Д. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част е потвърдено решение № 350 от 19.03.2015 г. по гр. дело № 7164/2014 г. на Русенски районен съд /Р./, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1824.02 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до изплащане на задължението, предявени от ответницата по касация против касатора, като в нейна полза е присъдена и сумата 222.21 лв., разноски, а настоящият касатор е осъден да заплати по сметка на Р. държавна такса в размер на сумата 132.96 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, номерирано с „1/” е поставен въпрос, формулиран както следва: „Има ли право работодателят да посочи повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в отправеното до служителя предизвестие ?”. В следващата част от приложението, номерирана с „2/” касаторът е посочил, какви мотиви е приел окръжния съд, а именно, че „Р. е приел, че въпреки, че работодателят е предприел предварителни действия, с които е изяснил и довел изрично до знанието на служителя основанието, на което ще бъде прекратено Т., то посочването само на цифровото изражение на основанието за прекратяване на трудовия договор, е нарушение на правото на защита на служителя и прави уволнението незаконосъобразно”. Жалбоподателят по – нататък излага, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, без да посочва самия въпрос, като цитира част от мотивите на решение по гр. дело № 4608/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о. В последната част от приложението, номерирана с „3/” страната твърди, че въззивният съд е отказал да изследва въпроса, дали въведеното ново изискване за образование е произволно и необосновано и дали същото представлява недобросъвестно упражняване на права на работодателя, предвид твърденията на ищеца, че въвеждането на ново изискване за образование е без обективна необходимост от това. Същата счита, че съдът се бил произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовава се на горното касационно решение и цитира част от мотивите му.
По първия въпрос касаторът се позовава на решение по гр. дело № 457/1999 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на ГПК – 1952 г., отм. и твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решението не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с него е възобновена висящността на производството по трудов спор, като е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тази категория съдебни решения не формира сила на пресъдено нещо по правния спор и съответно не съставлява съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсата на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол. Касационният съд е обвързан с основанието, посочено от страната и не може да допусне касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Към изложеното следва да се доби още и следното. Цитираният въпрос се отнася до хипотеза, при която трудовото правоотношение се прекратява от работодателя с предизвестие. В случая трудовото правоотношение е било прекратено със заповед – заповед № 113 – 44/29.10.2014 г., издадена от директора на Целодневна детска градина /ЦДГ/ „Роза” – [населено място] село, връчена преди да изтече срока на предизвестието /заповедта е връчена на 30.10.2014 г. в последния ден на срока/, обстоятелство определящо като релевантно основание за преустановяване на договорноправната връзка между страните основанието, изложено в процесната заповед и по – конкретно изброените в нея причини за прекратяване на трудовия договор, тъй като предизвестието поражда правни последици, като основание за уволнение, ако до изтичане на срока не е връчена заповед за уволнение. В случая обаче преди да изтече срока на предизвестието е била връчена процесната заповед, която формира основанието за уволнение на ищцата. По посочения в заповед № 113 – 44/29.10.2014 г., издадена от директора на ЦДГ „Роза” фактически състав за прекратяване на трудовия договор въззивният съд е изложил мотиви, обусловили изхода на делото, съдържащи правни разрешения по предмета на спора, по които касаторът не е поставил правни въпроси и не е аргументирал допълнителни основания. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос същият не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В следващата част от приложението са развити доводи, отразяващи становището на касатора, за това че ищцата знаела основанието, на което ще бъде уволнена от предприетите „предварителни действия” от работодателя, но Р. с решението си бил приел, че само цифровото изражение на основанието за прекратяване на трудовия договор е нарушение на правото на защита на служителя и прави уволнението незаконосъобразно. Становището на жалбоподателя е, че съдът е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС, като в подкрепа на виждането си цитира части от мотиви на решението по гр. дело № 4608/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о.
С така изготвеното приложение не е мотивирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва поставен от страната правен въпрос. Въвеждането на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално задължение на касатора. Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Посочените изисквания са подробно разяснени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Жалбоподателят не е мотивирал приложението с въпрос по мотивите на Р., а е цитирал мотиви на посоченото касационно решение, по които е следвало да изложи доводи след въвеждането на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
Изложения в касационното решение по гр. дело № 4608/2013 г. мотив за това, че съдът е следвало да изследва обстоятелствата, наведени от ищеца по исковата молба, дали въведеното ново изискване за образование е произволно и необосновано и дали същото представлява недобросъвестно упражняване на права на работодателя, касаторът е възпроизвел дословно в приложението, номерирано с „3/” и го е квалифицирал, като процесуалноправен въпрос, който въззивният съд бил отказал да изследва, поради което обжалваното решение било постановено в противоречие на приетото в касационното решение. Така изготвено приложението не е съобразено с разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които правният въпрос е този, по който въззивният съд се е произнесъл и приел разрешения, обусловили изхода на делото. В случая както поддържа самият касатор въпросът не е изследван от въззивния съд. За това същия въпрос не може да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това квалифицирания, като правен въпрос мотив на ВКС е развит в частта от мотивите на касационното решение, изложена при разглеждане на жалбата по същество, поради което не може да бъде съпоставян с разрешения в други съдебни актове, тъй като не произтича от мотиви, съдържащи се в тълкувателната част на решението по чл. 290 ГПК. Отклонение на въззивния съд от задължителната съдебна практика възниква при изводи на въззивното решение, противоречащи на правни разрешения в тълкувателната част на решението по чл. 290 ГПК. В допълнение към изложеното е необходимо да се посочи още и това, че доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК от възивния съд, отразени в приложението не релевират основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с приложението касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските за касационното производство, които видно от договора за правна помощ и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 19.06.2015 г. по гр. дело № 356/2015 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина „Роза”, [населено място] село да заплати на Й. И. Д. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: