5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 05.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 141/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 17854 от 27.10.2017 г. на Р. И. С. от [населено място] против определение № 3361 от 16.10.2017 г. по ч. гр. дело № 5032/2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/.
В частната жалба се правят оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба срещу определението в частта, с която САС е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане № 87293/08.07.2015 г. по гр.дело № 13519/2013 г. на Софийски градски съд се разглежда пред настоящата инстанция по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
ВКС в настоящия си състав намира, че частната жалба срещу определението на САС в частта му, с която е оставена без разглеждане посочената частна жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждането на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК, е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното въззивно определение е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане № 87293/08.07.2015 г. по гр.дело № 13519/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без движение частни жалби на същия жалбоподател и са му дадени указания да отстрани нередовностите им; както и са оставени без уважение частна жалба с вх. № 99176/05.08.2015 г. и частна жалба с вх. № 98177/03.08.2015 г. срещу определение № 11693/27.05.2017 г. по гр.дело №13519/2013г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, по която е образувано производството по делото. За да остави без разглеждане подадената срещу разпореждането на първоинстанционния съд частна жалба, съдът е приел, че същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона и доколкото разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 262, ал. 1 ГПК, с което на жалбоподателя е указано да отстрани нередовности на жалби, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване, същото разпореждане не подлежи на инстанционен контрол.
Определението е правилно в тази му част, приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 262, ал. 1 ГПК, е в съответствие с процесуалния закон. Възможността за самостоятелното обжалване на определенията (отделно от решенията по делата) е предвидена изчерпателно в правилото на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 262, ал. 1 ГПК, с което на жалбоподателя е указано да отстрани нередовности на жалби, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалването им. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, същото разпореждане самостоятелно не подлежи на инстанционен контрол, а подлежи на такъв контрол при проверка на правилността на акт на съда за връщане на жалбата. Затова определението на САС в посочената част, следва да бъде потвърдено.
Постъпилата частна жалба против определението на въззивния съд, в частта, с която са оставени без уважение частна жалба с вх. № 99176/05.08.2015 г. и частна жалба с вх. № 98177/03.08.2015 г. срещу определение № 11693/27.05.2017 г. по гр. дело № 13519/2013 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, по която е образувано производството по делото, подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество поради следните съображения:
Състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение частните жалби на частния касационен жалбоподател срещу определение № 11693/27.05.2017 г. по гр. дело № 13519/2013 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата му молба. Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение е правилно и законосъобразно. В мотивите на въззивното определение е изложено, че с разпореждане от 25.11.2016г. съдът е дал указания на ищеца да посочи конкретен петитум на исковата молба и обстоятелства, въз основа на които се предявява иска, което му е надлежно връчено на 5.12.2014 г. Констатирано е, че в законноустановения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда, като същият е изрично предупреден за последиците от неизпълнението. Въз основа на тези съображения САС е приел определението на СГС за правилно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС релевират общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Тези въпроси са следните: „В правомощията и компетенциите ли е на съда по частната жалба да прилага ГПК, чл. 236, ал. 1, т. 7 (Решението трябва да съдържа:…7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.) вр. ГПК, чл. 273 вр. ГПК, чл. 278, ал. 4 в разширен вид с допълнението и „при какви условия подлежи на обжалване“; 2. „Прилагането на ГПК, чл. 236, ал. 1, т. 7 (Решението трябва да съдържа:…7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.) вр. ГПК, чл. 273 вр. ГПК, чл. 278, ал. 4 в разширен вид с допълнението и „при какви условия подлежи на обжалване“ е ли това прилагане прехвърляне пределите на задължителното ограничение“той е ограничен от посоченото в жалбата.“ на ГПК, чл. 269(Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.) вр. ГПК, чл. 278, ал. 1?“; 3. „Представлява ли П. на производството (в съответната част) едно оставяне без уважение на исканията (в съответната част) и ако не представлява, какво още трябва и може да се произведе? Оставянето без уважение на исканията не е ли последен момент в производството (по делото) продължава, но под формата на производство пред следващата инстанция?“; 4. „Проверка за наличност на предпоставката ГПК, чл. 274, ал. 1 (т. 1 или т. 2) т.е. – проверка за допустимост на частните жалби, срещу указания за изправяне на нередовности на друга частна „само в случаите на връщане на жалбите поради неотстранени в срок нередовности и подадена частна жалба … срещу това разпореждане т.е. при проверка на прекратителното определение..“ ли може да се извършва?“. Така формулираните въпроси нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд, тъй като не произтичат от развитите от него мотиви по предмета на процесуалноправния спор, изложени по – горе. Затова следва да се приеме, че с поставянето на същите въпроси частният жалбоподател не е обосновал наличието на общи основания за допускане на касационен контрол, а когато не са релевирани общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания.
От изложеното следва, че частният жалбоподател не е обосновал приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Не са обосновани и твърденията за нищожност и недопустимост на въззивното определение, тъй като то е постановено при спазване на изискванията за валидност и процесуална допустимост на съдебния акт.
По отношение на съдържащото се в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно тълкуването на чл. 6 ЕКЗПЧ, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като искането няма за предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органи на Европейския съюз, което да е от значение за правилното решаване на делото. Затова ВКС в настоящия си състав намира, че същото искане следва да се остави без уважение. Останалите искания не се разглеждат по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което са извън предмета на произнасяне на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3361 от 16.10.2017 г. по ч. гр. дело № 5032/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е оставена без разглеждане частна жалба на Р. И. С. срещу разпореждане № 87293/08.07.2015 г. по гр.дело № 13519/2013 г. на Софийски градски съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3361 от 16.10.2017 г. по ч. гр. дело № 5032/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта с която са оставени без уважение частна жалба с вх. № 99176/05.08.2015 г. и частна жалба с вх. № 98177/03.08.2015 г. на Р. И. С. срещу определение № 11693/27.05.2017 г. по гр.дело №13519/2013г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, по която е образувано производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. И. С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: