3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 08.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1307/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Х. П. от[населено място] срещу решение от 993 от 13.07.2010г по гр.д. №1044/20107 на В. окръжен съд, с което е отменено решението на В. районен съд №183 от18.01.2010г и по същество е отхвърлен иска за отмяна наложено дисциплинарно наказание уволнение ,възстановяване на работа и обезщетение .В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 , т.3 от ГПК , прилага се решение №28 от 29.04.2008г по д.№12/2008,касационна практика на В. апелативен съд по трудов спор и се формулира въпрос, съставлява ли нарушаването на етични правила неизпълнение на трудови задължения на работника и ако се приеме ,че съставлява такова ,съставлява ли „тежко” нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал.1 т.7 от КТ . Така формулиран, въпросът в изложението е обоснован единствено с позоваване на значението му за законосъобразно решение по трудовия спор.
Ответникът ”П. Варна „Е. изтъква в отговор бланкетност на доводите за допускане до касационно обжалване и липсата на правен въпрос .Не е било предмет на решението дали нарушението на етични правила принципно води до дисциплинарни последици , а е прието за установено тежко нарушение на трудовата дисциплина .Претендира съдът да определи и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК твърде общо е формулиран въпрос , който не е тъждествен с обема на конкретния спорен предмет на делото в настоящия трудовия спор и няма връзка с решаващите съображения за отхвърляне на иска. Наред със задълженията по чл.124- 126 от КТ ,по длъжностна характеристика касаторът е имал задължение да организира , разпределя , ръководи и контролира корабната работа на операторите.При изпълнение на работата си ,по повод пререкания във връзка с поставени задачи ,същият виновно и противоправно е упражнил физическо насилие върху длъжностно подчинен работник – оператор , от което последната е претърпяла физически увреждания ,констатирани като трудова злополука за нея .Правната характеристиката на конкретното действие като дисциплинарно нарушение , което именно е било и предмет на решаваща и самостоятелна преценка в случая , не изключва , но и не предпоставя преценката на същото действие като несъвместимо с морала или етиката в колегиалните и междуличностни отношения , проява на неуважение към обществения ред , граждански деликт, или престъпление. С подобнен анализ решаващият съд не се е занимал ,а не е било и необходимо .Като е характеризирал действието на касатора като тежко нарушение на трудовата дисциплина с дисциплинарни последици , В. апелативен съд не е дал основание да се изследва по тълкувателен път точното съдържание на правна норма , нито основание чрез отговора на поставения в изложението въпрос да се осъществи предписанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , във връзка с решаващата дейност на съда в конкретния случай. Противоречие на обжалваното решение с приложеното решение №28 от 29.04.2008г по д.№12/2008 на ВнАС по поставения въпрос не може да има ,тъй като в двете решения са съобразявани различни обстоятелства и факти . В изложението липсва довод за относимост на приложеното решение към формулирания въпрос, видно защитата на касатора приема за равнозначни откъм дисциплинарни последици репликирането , опонирането с думи , какъвто случай е обсъждан в приложеното решение и саморазправата чрез физическо посегателство , коментирана в настоящия процес .Безпредметно е да се оспорват доводи, които не са изложени ,но следва да се изтъкне ,че двата случая не са сравними откъм правни последици.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК дължимото възнаграждение за защита от юрисконсулт в случая съдът определя на 380 лева .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 993 от 13.07.2010г по гр.д. №1044/20107 на В. окръжен съд
Осъжда И. Х. П. от[населено място] да заплати на ”П. Варна „Е.[населено място] сумата 380 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .