О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 153
София. 16.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 442/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД”Б” АД, гр. С., представлявано от В. Р. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 14 от 11.04.2008 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„Г” състав, постановено по гр.д. № 1226/2007 г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ГК, 25 състав от 08.12.2006 г. по гр.д. № 8177/2006 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗД”В” /сега ЗК”Уника/АД иск по чл.407, ал.1 във вр. с чл.402, ал.1/отм./ ТЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 2 099.88 лв. – застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по застрахователна полица № 0* заедно със законната лихва от 07.04.2006 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- чл.5 от НЗЗ/отм./, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В касационната жалба се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Счита се, че изразеното от въззивната инстанция становище относно задължението на ищеца да установи факта на упълномощаване на виновния за произшествието водач от лицата, изброени в чл.5 от НЗЗ/отм./, което е дало повод да се отхвърли иска, противоречи на практиката на съдилищата, вкл. и на практиката на ВКС. Поддържа се, че се касае за съществен материалноправен въпрос относно смисъла и приложното поле на цитираната разпоредба, като по съображения в жалбата се иска допускане на касационното обжалване. В жалбата се цитира единствено решение № 556/2005 г. на ВКС, ТК, с неточно посочен номер на т.дело – № 45/2005 г., вместо № 42/2005 г., без да са цитирани и приложени решения на други съдилища, в които посоченият съществен материалноправен въпрос да е разрешаван противоречиво.
Ответникът по касация – ЗК”У” АД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийския градски съд решение е прието за недоказано от ищеца, че управлението на увреждащият автомобил е станало със знанието и съгласието на неговия собственик, който е бил застрахован при ответното д. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и не е установено наличие на упълномощаване от собственика Б. С. , било то изрично или с конклудентни действия. За да направи този извод, решаващият съд е съобразил писмените доказателства и показанията на свидетеля С, при отчитане на изричните възражения на ответното д. във връзка с упълномощаването, релевирани в хода на процеса пред първоинстанционния съд.
Твърденията на касатора за неправилно определяне приложното поле на разпоредбата на чл.5 НЗЗ/отм./, действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие и съответно изплащане на обезщетението за имуществени вреди на застраховано при ищцовото д. по застраховка „Автокаско” лице, са неоснователни. В случая въззивният съд не е приел, че е недопустимо упълномощаването да се извърши с конклудентни действия – чрез предоставяне на документите и ключовете за автомобила от застрахования при ответника собственик, а че самото упълномощаване не е доказано от ищеца, съобразно тежестта на доказване в процеса. Този извод е направен при осъществяване на решаващата правораздавателна дейност на съда, след преценка фактическия материал по делото и доводите на страните и той не противоречи на цитираното решение на ВКС. В случая, касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на процесуалните норми, касаещи разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса по спорните факти. Не се е позовал и на влезли в сила решения на ВКС, в които да е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД не следва да доказва твърдяни от него факти, свързани с обхвата на отговорността при задължителна застраховка”Гражданска отговорност”. Всъщност оплакванията в жалбата са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 11.04.2008 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„Г” състав, постановено по гр.д. № 1226/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: