О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1530
С., 07.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 534 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя О. З. чрез адв. С. К. В. от АК – С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 05.11.2010 г. по гр.д. № 6494/2010 г.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оплакванията за пороци по чл. 281 ГПК са за недопустимост и неправилност, като по същество доводите са само за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК и чл. 12 ГПК.
Насрещната страна не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от И. Х. Х. против [фирма], С..
С решение от 15.03.2010 г. първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил всички претенции.
Въззивният Софийски градски съд, като е отменил горното решение, е постановил друго по съществото на спора, с което е уважил и трите претенции. Не е уважил възражението на ответника-работодател за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с негово вземане.
Въпросът относно правомощията на въззивния съд е от значение за постановения резултат, доколкото се прави оплакване, че втората инстанция е пререшила спора с оглед заключението, че е нарушен чл. 329 КТ, а такова оплакване от служителя против първоинстанционното решение няма.
Приложените към изложението определения не съставляват практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Повдигнатият правен въпрос, обаче, е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, така че основателно е позоваването от касатора на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Въпросът във връзка с правомощията на съда да преценява законността на подбора по чл. 329 КТ не е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд в обжалваното решение е счел, че такъв изобщо няма извършен преди уволнението на Х.. Приложената съдебна практика също няма отношение към постановеното от съда.
Процесуалноправният въпрос /уточнен от съда/ длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства по делото, включително, приетите от първоинстанционния съд, е от значение за постановения резултат по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с възражението на работодателя за прихващане. Той, също така е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
По така изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 05.11.2010 г. по гр.д. № 6494/2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 55 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: