О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1530
ГР. София, 18.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1536/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Я. М. , А. К. , И. К. и Ю. И. – П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра /ОС/ по гр.д. №65/09 г., с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу Ж. С. по чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД – за признаване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, скл. на 22.10.04 г., с нот. акт №163/04 г. между наследодателя на ищците И, поч. на 21.04.05 г. и ответницата, поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие на прехвърлителя и липса на основание, както и евентуалният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договора поради неизпълнението му от ответницата – приобретател.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението си касаторите се позовават на основанието по т.2, само по отношение на въззивното решение по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Според тях обжалваното решение в тази част противоречи на трайна практика на ВКС по материалноправния въпрос за вида и обема на дължимото по алеаторния договор и оттам – за точното му изпълнение, каквото според ОС е налице в случая. Въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС и по процесуалния въпрос да е основано върху установените от съда факти и обстоятелства относно твърдяното от ищците неизпълнение на договора, като предмет на доказване по иска. Според тази практика и закона, изводите по предмета на доказване следва да се формират след преценка на всички относими доказателства по делото – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, част от които ОС е отказал да обсъди без законово основание.
За да отхвърли иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД въззивният съд е приел, че договорът е изпълняван от приобретателката съответно на нуждата на прехвърлителя за периода от сключването до смъртта му. Този извод е формиран след обсъждане на събраните по делото доказателства, като доводите за необосноваността му и оттам – на въззивното решение /основание по чл.281 от ГПК/ ВКС не обсъжда в това производство.
С нот. акт №163/21.10.04 г. имотът е прехвърлен на ответницата срещу задължаването й за издръжка и гледане, като осигури на прехвърлителя занапред спокоен и сносен живот, какъвто е водил досега; прехвърлянето е и срещу минали – полагани от есента на 1997 г. за прехвърлителя от страна на приобретателката грижи и издръжка, признати в договора.
Въззивният съд е събрал доказателствата по предмета на иска и ги е обсъдил, като е посочил подробно защо – при съдържащите се в тях противоречиви данни за изпълнението на договора, дава вяра на едните от тях. Св. показания са преценени за установяване на обстоятелствата, за които свидетелите са допуснати, за да не се поставя в изненада противната страна. Въз основа на данните по делото ОС е формирал фактически констатации и правен извод за пълно и точно изпълнение на договора , като е посочил по време, вид, обем и с конкретното фактическо изражение установената грижа за прехвърлителя от страна на ответницата. Отчел е и че за периода от сключването на договора до смъртта му тя единствена се е грижила за него и го е подпомагала, подсигурявайки му качество на живот, според водения и преди, съобразявайки се и със специфичните му потребности и характерови особености на възрастен /род. 1925 г./, сам и болен човек.
Поради изложеното според ВКС обжалваното въззивно решение не противоречи на сочените от касатора вл.в сила решения, относно точното изпълнение на алеаторния договор, при разкритите в съд. практика особености на задължението за издръжка и гледане. Не се установява и противоречие с формираната процесуална практика по събиране и обсъждане на доказателствата. Така, соченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване не е налице и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренски окръжен съд по гр.д. №65/09 г. от 12.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: