Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
c_513_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1537
С., 07.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 513 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – Я. срещу въззивно решение от 20.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 410 /2010 г. на Ямболския окръжен съд, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 26.07.2010 г. по гр.д. № 894 /2010 г. на Ямболския районен съд, в частта му, с която жалбоподателят, като правоприемник на ЕТ (И. Ж. И. с фирма) „КРС – И. И.” е осъден на основание чл.200,ал.1 КТ да заплати на Д. М. С. сумата 20,000 лева (от предявения размер 40,000 лева), ведно със законната лихва от 18.12.2009 г. и на П. С. П., [дата на раждане] , действащ чрез законния си представител Д. М. С. сумата 30,000 лева (от предявения размер 50,000 лева), ведно със законната лихва от 18.12.2009 г.
Решението е обжалвано в частта, с която искът на първия ищец е уважен за разликата над 10,000 лева до 20,000 лева и с която искът на втория ищец е уважен за разликата над 20,000 лева до 30,000 лева, за която жалбоподателят твърди, че е неправилно поради това, че съдът не е съобразил в пълна степен съпричиняването от страна на починалия наследодател на страните.
Насрещните страни Д. М. С. и П. С. П. оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, претендират разноски, предявили са насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която исковете им са отхвърлени (за разликата над 20,000 лева до предявения размер 40,000 лева за Д. С. и за разликата над 30,000 лева до предявения размер 50,000 лева за П. П.).
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 5,000 лева.
Ищците са наследници по закон – преживяла съпруга и син на починалия на 18.12.2009 г. С. П. С., за който твърдят и съдът е приел за установено, че е починал при злополука, за която е признато по реда на КСО, че е трудова при изпълнение на трудовите си задължения при [фирма].
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд по въззивна жалба на [фирма] е изложил съображения за наличието на предпоставки за основателността на иска, обсъдил е релевантните за определяне на размерите на обезщетенията съгласно чл.52 ЗЗД факти и е намерил, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съответстват на претендираните. След това въззивният съд е изложил съображения за неоснователността на довода на работодателя, че отговорността му трябва да отпадне изцяло на основание чл.201,ал.1 КТ, тъй като съдът е приел, че не е доказано, че пострадалият е причинил умишлено увреждането. Но съдът е приел за основателен довода на работодателя за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл.201,ал.2 КТ, като е изложил съображения за това, че при конкретното ПТП пострадалият работник (наследодателят на ищците) е проявил груба небрежност, довела до трудовата злополука и неговата смърт, съдът е приел, че той е осъзнавал тежките атмосферни и пътни условия, предвиждал е възможността за пътно-транспортно произшествие, но се е надявал, че произшествие няма да се случи или че той ще успее да го предотврати, съдът е приел за установено със свидетелски показания, че наследодателят на ищците е бил разконцентриран, пушил е много, говорил е по мобилния си телефон без съответното устройство и за установено с автотехническата експертиза, че не е съобразил скоростта и предавката на движение със заледената и заснежена пътна настилка, движел се е със скорост, която макар и да не е превишавала максимално допустимата скорост, предвидена в ЗДвП, е станала предпоставка за занасяне на автомобила и за невъзможността на водача да го овладее. така въззивният съд е приел, че обезщетенията следва да бъдат намалени до размери 20,000 лева и 30,000 лева. В заключение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд.
Във връзка с оплакванията на [фирма], че съдът неправилно не приел, че отговорността на [фирма] трябва да се намали в по-голям размер с оглед разпоредбата на чл.201,ал.2 КТ поради грубата небрежност на пострадалия работник, [фирма] извежда въпроса за правилно приложение на разпоредбата на чл.201,ал.2 КТ за определяне на точния размер на обезщетението по чл.200,ал.1 КТ, като твърди, че въпреки голямата (многото) съдебна практика правилното и непротиворечиво решаване на конкретния казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Видно от изложението, въпросът е обуславящ. Вярно е и твърдението за наличие на изобилна и последователна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.201,ал.2 КТ.
Следва да се отбележи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие, а не в противоречие с тази практика, включително и с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК като № 301 по гр.д. № 3251 /2008 г. на ІІІ г.о., № 977 по гр.д. № 298 /2009 г. на ІV г.о. и № 510 по гр.д. № 1923 /2009 на ІV г.о., с които е изяснено съдържанието на разпоредбата – че обективната отговорност на работодателя може да бъде намалена само при проявена от пострадалия работник груба небрежност, довела до съпричиняване на вредоносния резултат (увреждането му) и какво е съдържанието на грубата небрежност по смисъла на разпоредбата на чл.201,ал.2 КТ.
Следва да се отбележи също, че изведеният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, защото жалбоподателят не е обосновал съществуването на погрешна практика, която да е създадената поради неточно тълкуване, нито е обосновал необходимост за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито е от значение за развитието на правото, тъй като законът (обсъдените правни норми) не е непълен, неясен, нито противоречив, за да е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Необходимостта от правилно и непротиворечиво решаване на конкретния казус също не представлява такова основание.
Поради изложеното следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателя въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК така, както е разяснено в т.4 от ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване.
Поради този извод и съгласно чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на Д. М. С. и П. С. П..
С оглед изхода от спора жалбоподателят [фирма] няма право на разноски, а на Д. М. С. и П. С. П. следва да се присъдят направените от тях разноски за процесуално представителство в размер на 1500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 410 /2010 г. на Ямболския окръжен съд, г.о.
Осъжда [фирма] да заплати на Д. М. С. и П. С. П. 1500 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.