О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1538
София 21.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1559 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ЕТ”С” от гр. К. процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 381 от 2.02.2009г.по в.гр.д. № 600 по описа за 2008г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 31 от 26.05.2006г. по т.д. № 20/05г.на Плевенския окръжен съд в частта,в която ППЗК”Прогрес”гр. Кнежа е осъдена да заплати на основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД на ЕТ”С” разликата над 6 342лв.до 13 489.72лв.,представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от изоряване на засят масив № 249 в землището на гр. К., с площ от 465.168дка,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.01.2005г.до окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер на 812лв. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска в тази част като неоснователен, а в останалата част,с която е уважен иска до размер на 6 342лв.-решението е оставено в сила и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК-по спорния по делото въпрос за състава на непозволено увреждане и по-специално-дали предприетите от кооперацията действия по обработване /използване/на площта от 182.052дка,извършени в началото на месец декември 2004г.са противоправни. Позовава се на постановление № 7 от 1959г.на Пленум на ВС,решение от 25.02.2008г.по вад № 174/2007г.и решение № 964 от 11.04.1964г.по гр.д. № 124/64г.н І г.о. на ВС. Прилага и ново доказателство- Удостоверение №53 от 4.03.2009г.на ОС”ЗГ”Кнежа.
Не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззвиният съд е приел,че тъй като П. ”Прогрес”гр. Кнежа е декларирала по реда на чл.70 от ППЗСПЗЗ сключени договори за 182.52дка в процесния масив 249, то предприетите от нея действия в началото на месец декември 2004г. по обработване /изораване /на тази площ не могат да се определят като противоправни. За останалата площ от 283.116дка от масив 249,кооперацията не разполага с валидно предоставено й право на ползване,поради което претенцията за обезщетяване в тази част е основателна.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за противоправността на предприетите от кооперацията действия по обработване /използване/на площта от 182.052дка,извършени в началото на месец декември 2004г. – е от значение за изхода на делото,но той нито е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
Под „противоречие с практиката на ВКС”се разбира-противоречие с Постановления на Пленум на ВС,тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./,с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая –като такова се сочи Постановление № 7 от 1959г.на Пленум на ВС,без да се уточнява в каква връзка. Същото,както и посочената казуална практика на ВКС-са несъотносими,тъй като въззивният съд се е произнесъл за отговорността от непозволеното увреждане в съответствие с начина, по който е обобщена практиката,а в цитираните решения са разгледани различни от процесния случаи.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
За да е от значение за точното прилагане на закона-разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за „развитието на правото”-във връзка с поставения въпрос- законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така.
Въпросът за противоправността на предприетите от кооперацията в началото на месец декември 2004г.действия – е разрешен от въззивиня съд в съответствие с дадените от ВКС указания при отмяната на първоначално постановеното решение, съобразно установения обем на правото на ползване върху масива за всяка една от страните,удостоверено съобразно ангажираните по делото доказателства за проведената специална административна процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Недопустимо е представянето и обсъждането-едва пред касационната инстанция на ново доказателство,каквото е приложеното към касационната жалба – Удостоверение №53 от 4.03.2009г.на ОС”ЗГ”Кнежа. Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно претърпяната вреда, но в рамките на приетия за установен от съда обем на неправомерно поведение.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд при наличие на твърденитe основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, поради което и не следва да се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 2.02.2009г.по в.гр.д. № 600 по описа за 2008г. на Великотърновския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.