О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 10.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3705/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от Прокуратурата на Р България, представлявана от прокурора във Върховна касационна прокуратура С., с която се иска изменение на определение № 139/26.02.2018 г. по настоящото дело в частта за разноските и те да бъдат намалени поради прекомерност на размера им.
Ответникът по молбата М. Н. А., конституирана по делото в качеството на наследница на починалия на 12.01.2018 г. в хода на касационното производство ответник по касационната жалба П. Х. Д., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. Б. Б., я оспорва.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество тя е основателна.
С определение № 139/26.02.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба, подадена от молителя и последният е осъден да заплати на оветника по касационната жалба сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските, се определя в съответствие с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената защита от пълномощника на ответника по касационната жалба е за изготвяне на отговор по нея. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. се явяват прекомерни. Възражението на ответника по молбата, че се е запознал със съдържанието на касационната жалба и приложените към нея преписи от съдебни решения на ВКС не е намерило съществен израз в обема и съдържанието на изготвения отговор. Този прочит не е станал причина делото да се прецени като такова със значителна фактическа и правна сложност. Д. на молителя, че присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е основателен. Доколкото обжалваемият интерес е в размер 7 000 лв., то дължимото възнаграждение е 510 лв. Над този размер то няма да е в пряка причинна връзка с поведението на страната, обжалвала решение, което не е допуснато до касационен контрол, няма да е съизмеримо с неговата сложност, а ще е обусловено от взаимоотношенията на ответника по молбата и неговия адвокат, за които молителят е трето лице.
По тези съображения ВКС,състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 139/26.02.2018 г. по гр.д.№ 3705/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., като намалява разноските, които Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на П. Х. Д., починал в хода на касационното производство и заместен от конституираната по делото наследница М. Н. А., от 800/осемстотин/лв. на 510/петстотин и десет/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: