Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1217_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 02.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1217 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. О. К. срещу въззивно решение от 15.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 92 /2010 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 28.11.2009 г. по гр.д. № 4010 / 2009 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Ж. Й. К. и вместо това е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите до кой момент следва да бъдат преценявани действията на съпрузите, определящи брачната вина и по-точно – следва ли събития, настъпили след влизане в сила на решението в частта, с която бракът е прекратен поради развод, но при висящността на производството в частта за вината, да бъдат отчитани при установяване на вина. Жалбоподателят твърди, че за въпросите са налице основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма константна практика по тях, поради това, че брачните искове не подлежаха на касационно обжалване (по ГПК от 1952 г. – чл.218а,б.а ГПК (отм.).
Ответникът Ж. Й. К. не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид настъпило след приключване на съдебното дирене пред районния съд обстоятелство – нанесен побой от съпруга над съпругата.
От изложеното е видно, че съдът е основал решението си на изведения въпрос, но го е разрешил в съответствие със закона – с установения с правилото на чл.322 ГПК (и чл.260 на ГПК от 1952 г.) принцип на изчерпателност на основанията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпили до приключване на устните състезания във връзка с предвиденото с правилото на чл.325 ГПК (и чл.265 на ГПК от 1952 г.), че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно вината и с установеното с т.9 ТР № 1 /04.01.2000 г. на ВКС за въззивното производство (практиката, имаща задължителен характер за съдилищата), което в тази част е запазило сила.
Следователно неоснователно е твърдението за липса на съдебна практика по изведения въпрос. Също така разпоредбите на чл.322 и чл.325 ГПК не са непълни, неясни, или противоречиви, жалбоподателят не обосновава твърдения за създадена поради неточно тълкуване на тези разпоредби съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Поради което наведеното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не е осъществено.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът нито е поискала разноски, нито е доказала да е направила такива за касационното производство, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 92 /2010 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., в обжалваната част, с която съдът е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.