О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 30.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №6191 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. ”С”- [населено място] – /ВМГ/, подадена чрез адв.Х. от ВАК, срещу решение №1118 на Окръжен съд [населено място], постановено на 27.05.2013г. по в.гр.д.№ 1188/2013г., с което след отмяна на Решение №3055/02.07.2012г., поправено с Определение№ 11311/03.08.2012г. и Решение № 801/28.02.2013г., и допълнено с Определение № 16367/12,11,2012г., въззивният съд е отменил уволнението на К. Д. М., извършено със Заповед № РД 01-230/18.11.2011г. на директора на ВМГ на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “старши учител по теоретично обучение” във ВМГ ”С”-гр.В.; осъдил е ВМГ да заплати на К. Д. М. сумата 5456,16 /пет хиляди четиристотин петдесет и шест, 0.16/лв., представляваща обезщетение за времето от 21.11.2011г. до 21.05.2012г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска – 22.11.2011г. до окончателното и изплащане, както и сумата 650,00 лв. съдебни разноски, както и да заплати по сметка на В. сумата 268,00 лв., представляващи държавна такса по исковете. Въззивното решение е допълнено с решение № 1752 от 02.08.2013г. по реда на чл.250 ГПК като К. Д. М. е осъдена да заплати на ВМГ сумата 1746,86 лв., от които сумата 909,36лв. изплатено на М. обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срокът на предизвестието, на основание чл. 220, ал. 1 КТ, и сумата 837,50лв., изплатено обезщетение на М. поради прекратяване на трудовото правоотношение при съкращаване на щата, на основание чл. 222, ал. 1 КТ, поради извършеното възражение за прихващане срещу вземането на М. за сумата 5456,16лв., представляваща обезщетение за времето от 21.11.2011г. до 21.05.2012г., през което е останала без работа поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Това допълнително решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на касационната жалба, по която е образувано настоящото производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а така също и в самата касационно жалба, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси “дали работодателят е упражнил своето право на промяна на длъжностната характеристика за постигане на оправдан правен интерес, а не е насочено единствено към създаване на несъответствие между притежаваното от работника образование и нововъведеното с цел неговото уволнение” и “дали работодателят е бил длъжен да поиска разрешение от Р. при положение, че не са му представени доказателства за обжалване на ЕР на ТЕЛК, с което е уведомен, че лицето К. М. не се ползва със специалната защита на закона”. Счита, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона без да излага съображения в тази насока, както и, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не се позовава на конкретни съдебни актове на ВКС от обхвата на задължителната практика, съответно не посочва в какво се състои твърдяното противоречие. Жалбоподателят изтъква също , че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице и във връзка с разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправен въпрос : “ В атакуваното решение обсъдил ли е въззивният съд представеното по делото електронно писмо , с което работодателят е уведомен, че ЕР на ТЕЛК е обжалвано, но без да са приложени /прикачени/ доказателства за това и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Обосновава наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд е “тълкувал превратно съдържанието на данните от доказателствата по делото,извършил е неправилна оценка и незаконосъобразно е игнорирал част от тях и оттам е направил незаконосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон и до заключението, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя”. Позовава се на приложени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение №443/25.10.2011г. на BKC-IV г.о., и Решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, І ГО, в които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и съображения на страните, свързани с твърденията им, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.
Ответната страна К. Д. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. П., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира деловодни разноски в размер 250лв.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Това решение е отменено с обжалваното въззивно решение и исковете са уважени . За да постанови този резултат, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел за безспорно установено, че със Заповед № РД 01-230/18.11.2011г. на директора на ВМГ е извършено уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата; че съгласно мотивите на заповедта са поискани данни за наличие на закрила при уволнение по чл. 333 КТ с писмо изх. № 3979/30.05.2011г. и получен отговор от РЗИ В. с изх. № РКМЕ 1420/14.10.2011г., и на ВМГ вх.№ 584/17.10.2011г. с приложено Експертно решение № 03799/29.09.2011г., както и поискано разрешение от Синдикалните организации при ВМГ и получени отговори от същите, считано от 21.11.2011г.; че видно от писмо от РЗИ до ВМГ вх. № 384/17.10.2011г., със същото е изпратено Експертно решение № 03799/29.09.2011г. на ТЕЛК, от което е видно, че няма данни при извършеното медицинско обследване М. да попада под закрилата на наредба 5 и чл. 333 от КТ; че с писмо вх. № 3581/19.08.2011г. от М. до ВМГ, същата е уведомила работодателя, че обжалва Експертно решение № 03799/29.09.2011г. на ТЕЛК, пред НЕЛК София, че е приложена и жалба входирана при НЕЛК София под № 1838/27.10.2011г., както и писмо изх. № 5440/09.11.2011г. до минчева, от които е видно, че пред НЕЛК София е образувано административно производство по чл. 112 Закон за здравето, по повод жалба от последната срещу експертното решение. При така приетото за установено съдът е обосновал извод, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Обосновал е извода си с това, че ищцата своевременно е уведомила работодателя, че страда от заболяване „захарен диабет – неинсулинозависим тип”, което безспорно попада сред тези определени с Наредба № 5 на министъра на здравеопазването, че при наличието на такива данни работодателят е следвало безусловно да поиска предварително, писмено разрешение на инспекцията по труда, съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, че изискване за събиране на данни относно наличие на заболяване по Наредба 5 от работодателя от РЗИ преди да бъде поискано предварително писмено разрешение от инспекцията по труда не е поставено в КТ, че работодателят е събрал сведения от РЗИ, че М. не се ползва от защитата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, основани на Експертно решение № 03799/29.09.2011г. на ТЕЛК, но е събрал и сведения, че последното не е влязло в сила, защото е обжалвано от последната, посредством нарочното писмо на същата, придружено с доказателства за образувано производство по чл. 112 Закон за здравето. Счел е, че при това положение изводът на работодателя, че заболявания по Наредба № 5, респ. нужда от предварително разрешение на инспекцията по труда не е налице, е необоснован. Приел е, че работодателят е следвало да поиска такова предвид събраните данни от самия работник и доколкото Експертно решение № 03799/29.09.2011г. на ТЕЛК не е влязло в сила. При условие, че такова разрешение не е поискано, уволнението е незаконно и подлежи на отмяна само на това основание.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На поставения в изложението материалноправен въпрос “дали работодателят е упражнил своето право на промяна на длъжностната характеристика за постигане на оправдан правен интерес, а не е насочено единствено към създаване на несъответствие между притежаваното от работника образование и нововъведеното с цел неговото уволнение” въззивният съд не е давал правно разрешение, като и решаващите изводи на съда не са обусловени от последния. В случая съдът е счел уволнението за незаконосъобразно поради нарушение нормата на чл.333, ал. 1, т. 3 КТ. Не са излагани в решението никакви доводи и съображения във връзка с поставения въпрос, който е относим и към друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, но не и към процесното – съкращаване на щата. Съдът не е давал правно разрешение и по втория поставен от касатора въпрос “дали работодателят е бил длъжен да поиска разрешение от Р. при положение, че не са му представени доказателства за обжалване на ЕР на ТЕЛК, с което е уведомен, че лицето К. М. не се ползва със специалната защита на закона”. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е приел за безспорно установено в процесния случай, че лично ищцата с нарочно писмо, входирано при работодателя, е уведомила последния за подадената жалба срещу експертното решение, за образуваното административно производство пред НЕЛК по тази жалба, както и за характера на заболяването си, което е сред изрично посочените в Наредба №5. Следва да се има предвид, че този въпрос е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразност на уволнението и липса на доказателства за обжалване на експертното решение. Така поставен въпросът е привързан от касатора и към собствените му фактически изводи на база събраните доказателства, каквито съдът не е приел да следват от анализа им.
Не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК и поставения от касатора като процесуалноправен такъв – “ В атакуваното решение обсъдил ли е въззивният съд представеното по делото електронно писмо , с което работодателят е уведомен, че ЕР на ТЕЛК е обжалвано, но без да са приложени /прикачени/ доказателства за това и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. И този въпрос е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му, че съдът е “тълкувал превратно съдържанието на данните от доказателствата по делото, извършил е неправилна оценка и незаконосъобразно е игнорирал част от тях и оттам е направил незаконосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон и до заключението, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя”. По съществото си този въпрос представлява касационно основание по чл.281 ГПК и като такова подлежи на преценка в производство по чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касация, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба.
Предвид изложеното и с трите поставени въпроса не се обосновава наличието на общо основание за достъп до касационно обжалване, а при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава, поддържана от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното : по въпросите, свързани с приложението на чл. 333 и в частност на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл. 290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване – р. № 492/17.06.2010 г. по гр. д. 477/2010 г., IV г. о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК, № 615 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о., ГК, № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК , № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК , и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Законът предвижда и една допълнителна закрила за трудоустроени работници и служители, като задължава работодателят да представи в инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК за здравословното състояние на работника. Инспекцията не е задължена да се съобрази с мнението на ТЕЛК, но трябва да го има, за да се спази формалната страна за правомерност на издаденото разрешение. Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика и не й противоречи. Въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на горното правно положение и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – не се касае за неясна норма, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път, или да е необходимо осъвременено тълкуване, като се изоставя досегашното. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото, и към доводите си за неправилност и необоснованост на решението. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват,но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени в настоящото производство такива в размер 250лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1118 на Окръжен съд [населено място], постановено на 27.05.2013г. по в.гр.д.№ 1188/2013г.
ОСЪЖДА В. ”С.Н.Ч.”- [населено място], да заплати на К. Д. М. сторените в настоящото производство разноски в размер 250лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: