6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София, 10.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 428 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 21.11.2013г. по гр.д.№548/2013г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени предявените от касатора искове [фирма] да бъде осъдено да заплати сумата 5015.14лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените му идеални части от имот, представляващ парцел ХІХ в кв.367 по плана на [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 15 553кв.м., ведно с построените в него сгради, които са 1/39.7 ид.части от парцела и 1/31.4 ид.части от сградите, на основание чл.31, ал.2 ЗС за периода от 01.11.2010г. до 31.01.2013г., както и 552.16лв. законна лихва върху всяко от дължимите месечни плащания за периода от 5-то число на месеца, следващ тоци, за който се дължи до 04.02.2013г., 175.61лв. съобразно чл.5 от договор от 01.05.1006г., ведно със законната лихва върху главницата от 5160.75лв. от 04.02.2013г. до окончателното плащане.
С определение №173/24.03.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса необходима ли е допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й само от един от съсобствениците.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че липсва договор между съсобствениците за начина на ползване на имота, като неправилно е приел, че представеният по делото протокол от 20.11.2002г. съдържа само решение на дружеството, както и че обжалваното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Излага съображения и за недопустимост на обжалваното решение с твърдение, че е разгледан непредявен иск. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки, представени в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.31, ал.2 ЗС П. Б. П. е предявил срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за ползване на притежаваната от него идеална част от недвижим имот за периода 01.11.2010г.-31.01.2013г. в размер на 5190лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, [фирма] заедно с физически лица, между които и П. Б. П., са съсобственици на недвижим имот-парцел ХІХ в кв.307 по плана на [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на града, като П. Б. П. притежава по силата на договор за продажба /н.а.№168, том ІІ, н.д.№661/1997г./ 1/39.7 ид.части от парцела и 1/31.4 ид.части от построените в него сгради като описаните имоти са били използвани само от [фирма] за производствени нужди /обстоятелства, които не са спорни между страните/.
Прието е, че писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС от ищеца П. Б. П. до ползващия имота съсобственик не е била отправена. Изложени са съображения, че такава покана може да бъде отправена по различен начин-нотариална покана, телеграма или писмо, като писменото искане ползва само съсобственика, който го е направил в отношенията с ползващия имота съсобственик. Прието е, че представеният по делото протокол от ОС на [фирма] от 20.11.2002г. е вътрешен за дружеството документ, касаещ съсобствен на съдружниците имот, в който са определени суми за обезщетяване на съсобствениците за това, че дружеството ползва и идеалните части, които не са негова собственост, и не представлява писмена покана, отправена от ищеца. Прието е, че протоколът не представлява многостранен договор, тъй като няма изразена правновалидна воля на различни правни субекти, насочена към пораждане на определени правни последици- протоколът не носи изявленията на никой друг освен на самото дружество, доколкото е подписан от председателя и секретаря и няма никакво доказателство някой друг извън дружеството да е искал пораждането на определени правни последици. Посочено е също така, че протоколът не би могъл да представлява писмена покана и по причина, че не съдържа каквото и да е изявление от ищеца П. Б.. Прието е също така, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС не попада и в представения по делото договор за наем.
По поставения въпрос необходима ли е допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й само от един от съсобствениците настоящият състав приема следното:
При наличие на сключен договор между всички съсобственици на една вещ, уреждащ условията за ползването й, не е необходима допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС.
Съображенията за това са следните:
Начинът на ползване на съсобствената вещ се определя по общата воля на всички съсобственици. Писмена покана за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е необходима когато един от съсобствениците ползва вещта без да е постигнато съгласие за начина на ползване, т.е. когато не е изразена воля за това и единият от съсобствениците е установил самостоятелна фактическа власт без съгласието на останалите. Ако такава воля е изразена и е постигнато съгласие, покана не е необходима-при постигане на съгласие ползващият вещта съсобственик е уведомен, че следва да заплаща обезщетение, както и че останалите съсобственици не желаят да ползват вещта реално и се е съгласил с това без да предлага насреща на останалите съсобственици да ползват имота според правата си.
С оглед изложеното по-горе становище, по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално недопустимо, но по същество неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС.
Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на въззивната жалба и по предявения иск с оглед направените от предявилото иска лице уточнения. Още повече, че предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимостта на сума като наемна цена по договор, сключен между П. Б. П. и [фирма] на 01.05.2006г. за периода 01.11.2010г. до 08.09.2011г. /обхващащ част от исковия период по настоящето дело/ е бил отхвърлен като неоснователен, като е прието, че страните не са обвързани с подобно договорно правоотношение и претенцията следва да бъде заявена по реда на чл.31, ал.2 ЗС.
Неправилно въззивният съд е приел, че не е налице постигнато между съсобствениците на имота съгласие за начина на ползването му. В представения по делото протокол от 20.11.2002г. изрично е посочено, че на тази дата е проведено събрание на съсобствениците на недвижимия имот, на което са присъствали съсобствениците, представляващи 81.88% от имота и 74.87% от сградите. Неправилно с оглед на това съдържание на протокола въззивният съд е приел, че протоколът представлява вътрешен за дружеството документ. Действително протоколът е подписан само от две лица-Х. П. и З. Й., която е и изпълнителен директор на [фирма], но доколкото изрично е посочено, че Х. П. е подписал протокола в качеството на председателстващ събранието на съсобствениците, а З. Й., в качеството на секретар на същото, неправилно въззивният съд е приел, че тези лица са подписали протокола в качеството си на представляващи дружеството, а оттам и че протоколът обективира само и единствено направени изявления в това им качество. Председателстващия и секретаря на събранието удостоверяват с подписите си взетите от събранието решения, а не свои собствени изявления.
Неправилно в обжалваното решение е прието, че протоколът от проведеното на 20.11.2002г. събрание не може да замести писмената покана и по причина, че в същото липсва изявление, изходящо от П. Б. П..
Както вече беше отбелязано, при наличие на взето от съсобствениците решение за начина на ползване на общата вещ покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС от страна на всеки отделен съсобственик не е необходима. И тъй като съгласно чл.32 , ал.1 ЗС общата вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, следва да се приеме, че не е необходимо съгласие на всички съсобственици за това.
В случая такова съгласие е постигнато и между страните не се спори, че имотът е бил ползван през исковия период само от съсобственика [фирма]. Налице са предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която заявената по реда на чл.31, ал.2 ЗС претенция е отхвърлена и вместо това [фирма] бъде осъдено да заплати на П. Б. П. претендираното обезщетение за периода 01.11.2010г.-31.01.2013г. в размер на 55742.91лв. В частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата 175.61лв. съобразно чл.5 от договора от 01.05.2006г. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като спорът за съществуването на облигационно отношение между страните на основата на този договор е разрешен с влязло в сила решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на П. Б. следва да бъде присъдена сумата 1523.34лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 21.11.2013г. по в.гр.д.№ 548/2013г. в частта, с която е решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от П. Б. П. искове да бъде осъдено [фирма] да заплати сумата 5015.14лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените му идеални части от имот, представляващ парцел ХІХ в кв.367 по плана на [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 15553кв.м., ведно с построените в него: производствена сграда с идентификатор 83510.669.42.4, склад готова продукция с идентификатор 83510.669.42.6, склад готова продукция с идентификатор 83510.669.42.5 и склад готова продукция с идентификатор 83510.669.42.7 на основание чл.31, ал.2 ЗС, както и 552.16лв. законна лихва за периода от 01.11.2010г. до 31.01.2013г. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], “Индустриална зона” да заплати на П. Б. П. от [населено място], [улица], ет.2, ап.10, с ЕГН [ЕГН] на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 5015.14лв. /пет хиляди и петнадесет лева и 14ст./, представляваща обезщетение за ползването на собствените му идеални части от имот, представляващ парцел ХІХ в кв.367 по плана на [населено място] съставляващ ПИ с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 15553кв.м., ведно с построените в него: производствена сграда от 1027.20кв.м. с идентификатор 83510.669.42.4, склад готова продукция /ново сиропно/ от 1036кв.м.-самостоятелен обект с идентификатор 83510.669.42.6, склад готова продукция от 864кв.м. застроена площ-самостоятелен обект с идентификатор 83510.669.42.5 и склад готова продукция /експедиция/ от 1036кв.м. с идентификатор 83510.669.42.7, които идеални части са 1/39.7 ид.части от парцела и 1/31.4 ид.части от сградите, за периода от 01.11.2010г. до 31.01.2013г., както и 552.16лв. /петстотин петдесет и два лева и 16ст./ законна лихва върху сумата 5015.14лв. за периода до 04.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата 5015.14лв. /пет хиляди и петнадесет лева и 14ст./ от 04.02.2013г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1523.34лв. / хиляда петстотин двадесет и три лева и 34ст./, представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение, постановено от Ш. окръжен сън на 21.11.2013г. по в.гр.д.№548/2013г. в останалата част.
Председател:
Членове: