Определение №154 от 42084 по гр. дело №565/565 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 565/2015 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154

София, 21.03.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 565/2015 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 560/29.10.2014 год. по в.гр.дело № 856/2014 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 590/14.04.2014 год. по гр.дело № 3602/2014 год. на Русенския районен съд за изнасяне на публична продан на основание чл.349, ал.1 от ГПК недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.”К. чешма”, представляващ нива ПИ № 56200, ЕКНМ 63427, с площ от 584 кв.м., с едноетажна постройка за сезонно ползване (по скица ид.№ 63427.149.485.1 от 10 кв.м.) и с всички останали подобрения и насаждения, при граници: имот № 567-лозе на Б. Н. А., имот № 563-лозе на В. Т. Я., имот № 561-лозе на С. К. М. и улица, а по скица – ПИ с ид.№ 63427.149.485 от 601 кв.м., при съседи: 63427.149.484, 63427.149.470, 63427.149.469, 63427.149.486, 63427.149.514 с пазарна стойност от 1 600 лева, като след извършване на проданта съсобствениците се удовлетворят съобразно правата си – по ? ид.част за Н. Б. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] и за С. Б. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], блок „Б. роза”, вх.2, ет.5, ап.5, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, партер, кантора на адв.З. П. от АК-Р. и е потвърдено определение № 4374/16.06.2014 год. по същото дело за оставяне без уважение молба вх.№ 23166/09.05.2014 год. за допълване на посоченото въззивно решение в частта за разноските.
Недоволна от съдебните актове на въззивния съд е жалбоподателката С. Б. С., представлявана от адвокат З. Д. П., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. „Съдебни разноски, които може да се обжалват по реда на чл.248 ГПК включват само държавни такси и адвокатски хонорар или може да се обжалват и разходи за обработка на земеделска земя?”
2. „Следва ли въззивният съд да прикани страните към спогодба преди даване ход на устните прения?”
Ответникът по касация Н. Б. Ш. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед доводите на страната по чл.280, ал.1 ГПК и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че извършването на делбата следва да стане чрез изнасяне процесния недвижим имот – нива на публична продан тъй като се касае за обикновена съсобственост, а искане за възлагане е направено след преклузивния срок. Относно обжалването в частта с характер на определение е съобразено, че не се касае за съдебни разноски, които се обжалват по реда на чл.248 ГПК като с въззивната частна жалба е атакувано непроизнасяне по неприето искане по сметки по чл.346 ГПК, претендирани като разноски по делото.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че още в първото съдебно заседание, състояло се на 20.01.2014 год. пред първата инстанция съдът е приканил страните към спогодба, освен това в съдебното заседание на 07.04.2014 год. съделителката С. изрично е заявила, че не е съгласна да й бъде заплатена частта от имота, а едва в пледоарията по същество и писмената защита пълномощникът й е заявил претенция имотът да остане в неин дял.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 560/29.10.2014 год., постановено по в.гр.дело № 856/2014 год. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top