О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С. 05.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5390/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. П. Ч., подадена от особения му представител адв. П. Г. Ч., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, VІІ с-в, № 1305 от 17.06.2015г. по в.гр.д. № 1106/2015г. в частта, с която Ф. П. Ч. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на А. П. Ч. сумата 46 300 лв. като поучена без основание.
Ответникът по касация А. П. Ч. в подадения от пълномощника му адв. С. Й. К.-В. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С въззивното решение е отменено решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1309/2013г., с което на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е осъден Ф. П. Ч. да заплати на А. П. Ч. сумата 46 300 лв., и вместо това искът е отхвърлен на посоченото основание и е уважен за същата сума на евентуално заявеното основание – чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като поучена без основание. Въз основа на представени по делото официален препис от вносна бележка и документ за извършена касова операция, заверени с печата на [фирма] въззивният съд е приел, че на 12.03.2008г. А. Ч. е извършил превод на сума в размер на 46 300 лв., превалутирана в евро, по сметка на Ф. П. Ч. в [фирма]. Въз основа на изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза е приел, че подписите на вносител са положени от А. Ч., а въз основа на съдебно-икономическа експертиза е приел, че претендираната сума е внесена по сметка на ответника по иска Ф. Ч. в посочената банка. На следващо място е приел, че свидетелските показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключена сделката между братята – страни по делото, са процесуално недопустими, и доколкото не е установено твърдяното от ищеца основание договор за заем, като получена без основание сумата се дължи от ответника съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С. анализ на доказателствата по делото съдът е уважил иска на евентуално предявеното основание – чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в пълния му размер ведно със законната лихва от предявяването на иска и разноските по делото.
К. Ф. П. Ч. чрез назначения му от съда особен представител адв. П. Ч. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси: „длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства в тяхната взаимна връзка, да обсъди доводите на страните, конкретно и ясно да изложи върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка и да посочи в мотивите исканията и възраженията на страните с оглед правилното приложение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК” поради противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; „следва ли решението да се основава на заключението на назначена съдебна експертиза, което се позовава на данни и документ, непредставени по делото, неизвестни на страните и непроверени от съда” на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса „след като съдебното производство по граждански дела е триинстанционно, не следваше ли въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение по основния иск да върне делото на първа инстанция за разглеждане на евентуално предявения иск” на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Прилага съдебна практика по първия от поставените въпроси.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие по първия от формулираните от касатора въпроси. Няма съмнение, че въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да изложи мотиви по същество на материалноправния спор, така както е прието и в представената от касатора практика на ВКС. В настоящия случай въззивният съд е процедирал по този начин като е изложил собствени мотиви по съществото на спора, след анализ на събраните по делото доказателства. Доколко изводите на въззивния съд са обосновани и правилни не е в обхвата на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Относно останалите два въпроса касаторът не е обосновал значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно т. 4 на посоченото по-горе Тълкувателно решение. По въпроса дали въззивният съд е следвало след като отмени първоинстанционното решение по основния иск да върне делото на първа инстанция за разглеждане на евентуално предявения иск, е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. 15 на ТР № 1/4.01.2001г. ОСГТК на ВКС, когато първата инстанция не се е произнесла по евентуалния иск, с оглед изхода на делото по главния, се подразбира, че становището по него е в отрицателен смисъл. При въззивното обжалване на решението по главния иск, въззивният съд се произнася направо по същество по евентуалния, макар и за пръв път, без да връща делото за ново разглеждане, тъй като този иск е третиран в двуинстанционно производство. По въпроса, свързан с оценката на заключението на вещото лице, въззивният съд е изложил мотиви, че възприема заключението на експертизата като компетентно дадено, обосновано и неоспорено от страните. Разпоредбата на чл. 202 ГПК е ясна, а съдебната практика по прилагането й е непротиворечива. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, което в случая въззивният съд е извършил.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски пред ВКС поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, VІІ с-в, № 1305 от 17.06.2015г. по в.гр.д. № 1106/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: