4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София.13.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2300/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 11.06.2014 г. по гр.д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което след отмяна на решение № ІІ-69-146 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 23152/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 69 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати, на основание чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ, на Г. М. Т. от [населено място] сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04.04.2005 г. ПТП, ведно със законната лихва от увреждането – 04.04.2005 г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон, Изразява се несъгласие със изразеното от въззивния съд становище за приложимост на чл.116, б.”б” ЗЗД, предвид подадената от увреденото лице молба до Гаранционен фонд, въз основа на която, през 2009 г. е образувана щета под съответния номер. Касаторът счита, че молбата за изплащане на обезщетение не съставлява предявяване на иск, поради което не е налице прекъсване на давността. Поддържат се доводи за неправилност на решението и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането да допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Подадената пред Гаранционен фонд молба от увреденото лице съгласно процедурата по чл.88, ал.5 от Закона за застраховането/отм./, чл.288, ал.9 от Кодекса за застраховането, прекъсва ли давността по чл.110 ЗЗД и 2. От кой начален момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения. По първия въпрос касаторът се позовава на т.2 от ТР № 5/2006 г. на ОСГТК на ВКС, а по втория въпрос – на решение на ВКС по т.д. № 149/2009 г. , ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и решения по т.д. № 74/2007 г. и по т.д. № 621/2007 г.
Ответникът по касация – Г. М. Т., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. В постъпилия по делото отговор на касационната жалба са развити доводи за правилност на решението, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на водача на лек автомобил БМВ с рег. [рег.номер на МПС] – И. М. И., причинил ПТП на 04.04.2005 г., в резултат на което на Г. Т. е причинена средна телесна повреда. Зачетена е задължителната сила на присъдата по НОХД № 91/2006 г. на Окръжен съд – Бургас. Констатирана е липсата на доказателства за сключена, към момента на произшествието, задължителна застраховка, покриваща гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил. Изведен е извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по реда на чл.88, ал.1, б.”б” от Закона за застраховането – действащ нормативен акт към датата на ПТП.
При зачитане на конкретните доказателства, релевантни към размера на обезщетението за понесени от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е определил сумата от 20 000 лв.
Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно правоизключващото евентуално възражение на ответника за погасяване по давност на претендираното вземане. Приел е, че вземането, предмет на предявения иск, се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, считано от датата на ПТП. В конкретната хипотеза, подадената от Г. Т. молба вх№ 24-01-270/22.07.2009 г. до Гаранционен фонд за доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Тази молба е квалифицирана от съда като действие от кръга на визираните в чл.116 ЗЗД, водещо до прекъсване на погасителната давност за упражняване на правата на ищеца срещу Гаранционния фонд. Затова от момента на подаване на молбата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок досежно претендираното от ищеца вземане спрямо ответника, който не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2011 г. Изведен е извод, че предявеният иск с правно основание чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ сега отм./ не е погасен по давност и се явява основателен за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.04.2005 г., до окончателното й изплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Формулираният от касатора правен въпрос, относим към този иск, попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. За доказана следва да се счете и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид приложеното към жалбата решение по т.д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.291 ГПК, с което е уеднаквена съществуващата до този момент противоречива практика по въпроса за момента, от който ГФ изпада в забава за вземане, основано на чл.88, ал.1 ЗЗ/отм./, съответно за дължимостта на обезщетение за забавено плащане. При наличие на този допълнителен селективен критерий, не следва да се преценяват останалите съдебни решения на ВКС, съставляващи казуална практика.
По поставения от касатора въпрос, относим към основанието за прекъсване на давността по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, не би могло да се допусне касационно разглеждане на делото. Преди всичко, видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, този въпрос е основан на твърдения за неправилно приложение на материалния закон, чрез дословно възпроизвеждане съдържанието на самата жалба, както и на доводи на касатора, поддържани при инстанционното разглеждане на делото, които обаче не са възприети от въззивния съд. Това е достатъчно за съотнасяне на въпроса към поддържаните основания по чл.281 т.3 ГПК, чието разглеждане е недопустимо в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от недоказаността на общото основание за достъп до касация, не е установено поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради неотносимост на цитираното ТР № 5/2006 г.на ОСГТК на ВКС към въпроса. В останалите приложени съдебни актове, попадащи в обхвата на съдебната практика по т.1 или т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, макар и в изложението да не са съотнесени изрично към този въпрос, не е дадено разрешение дали подаването на молба от увреденото лице пред ГФ прекъсва давността по чл.110 ЗЗД.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.06.2014 г. по гр.д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в частта, с която след отмяна на решение № ІІ-69-146 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 23152/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 69 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. М. Т. от [населено място] законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането – 04.04.2005 г.
УКАЗВА на касатора Гаранционен фонд в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 74.65/седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: