4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С. 09.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2432/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 270 от 22.06.2017 г. по в.гр.д. № 269/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 12 от 12.01.2017 г. по гр.д. № 1043/2016 г. на Районен съд – Велинград за уважаване на предявения от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумите: 21 456.22 лв. – стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 08.11.2012 г. – 06.02.2013 г., ведно със законната лихва от 12.04.2016 г. и 6 234.93 лв. – мораторна лихва, за които суми е издадена заповед № 154/12.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 333/2016 г. на Районен съд – Велинград.
В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на решението, с твърдение, че към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК е била налице абсолютна процесуална пречка съгл. чл.126, ал.1 ГПК за започване и провеждане на производството, а именно по-рано предявен от [фирма] отрицателен установителен иск със същия предмет. Счита, че след като първата инстанция не е констатирала наличието на тази пречка, то въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, а не да разглежда по същество правния спор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: При по-ранно заведен и приключил спор по отрицателен установителен иск, допустимо ли е да се разгледа положителен установителен иск между същите страни и със същия предмет. Дружеството касатор се позовава на приложеното към изложението решение на ВКС по т.д. № 96/2012 г., II т.о.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въъззивното решение за допустимо и правилно. Съображения в подкрепа на така изразеното становище са развити в постъпил по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от електроснабдителното дружество положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, решаващият съдебен състав е зачел формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по приложеното гр.д. № 1020/2013 г. на Районен съд – Велинград. С последното е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за процесната главница. Въззивният съд е констатирал идентичност на доводите и възраженията на дружеството – ищец по гр.д. № 1020/2013 г. с тези, поддържани и в настоящия процес, заявени още с отговора на исковата молба. Отчел е, че [фирма] не твърди наличие на настъпили нови факти /след влизане в сила на решението по приложеното дело/, водещи до погасяване на задължението или недължимост на вземането на основание, което не е било заявено по предходното дело. Предвид идентичния предмет по двете дела – установяване вземането на [фирма] от [фирма] за допълнително начислена доставена електрическа енергия за един и същ период и размер, за обект с ИТН 3229610, находящ се в [населено място], клиентски № [ЕГН], съдебният състав на Окръжен съд – Пазарджик е извел извод за дължимост на главницата, за която е издадена заповед за изпълнение.
По отношение на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел дължимост в по-нисък размер от предявения, предвид уведомяването на дружеството – потребител на ел.енергия за извършената корекция на сметка, съгл. чл.18, ал.4 от Общите условия на [фирма]. За начало на изчисляване на лихвата по чл.86, ал.1 ГПК е счетена датата на предявяване на отрицателния установителен иск – 03.06.2013 г., а не 01.06.2013 г., както е поддържано от електроснабдителното дружество в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да докаже общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за формиране на решаващата воля на съда. Видно от атакуваното решение е, че въззивният състав на Окръжен съд – Пазарджик е извел обуславящи за изхода на делото изводи въз основа на влязлото в сила решение по приложеното гр.дело, с което е отхвърлен предявения от [фирма] отрицателен установителен иск за същата главница, предмет на настоящото дело, зачитайки формираната сила на пресъдено нещо. Касаторът не е поставил правен въпрос във връзка с тези правни изводи.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е свързан с поддържания в жалбата довод за процесуална недопустимост на атакуваното решение, на основание чл.126, ал.1 ГПК. В чл.126, ал.1 ГПК е предвидена една от отрицателните процесуални предпоставки, осуетяващи упражняването на правото на иск – наличието на висящ процес между същите страни относно същия спор. При констатиране на такава пречка за надлежно упражняване на правото на иск, съдът, пред който е висящо по-късно заведеното дело, е длъжен служебно да го прекрати, а ако не стори това и постанови решение по същество, то би било недопустимо и подлежащо на обезсилване от въззивната инстанция. Законодателно въведената забрана за едновременна висящност на дела с идентичен предмет между едни и същи страни не е преценявана от въззивния състав, постановил обжалваното решение и в тази насока не е изведен правен извод. Разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК не би могла и да бъде съобразявана при инстанционното разглеждане на делото, доколкото са налице категорични данни за приключване, с влязло в сила решение, на гр.дело по отрицателния установителен иск, към 28.07.2015 г., т.е. преди иницииране на заповедното производство по ч.гр.д. № 333/2016 г. на Районен съд – Велинград. Дружеството – касатор не отрича този факт, а поставеният правен въпрос е основан именно на твърдение за по-ранно заведен и приключил спор.
Предвид горното, формулираният въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, съответно липсват данни за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение. Поради това искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 22.06.2017 г. по в.гр.д. № 269/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: