1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 27.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 772 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в ликвидация/ с предходно наименование [фирма] срещу решение № 273 от 11. 02. 2016 г. по т. д. № 4633/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено разпореждане от 15. 07. 2015 г. по т. д. № 5122/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частта за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу решението от 24. 03. 2015 г. по същото дело на СГС. С определение № 496 от 13. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1155/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, определението на въззивния съд за оставяне без разглеждане на жалбата на дружеството срещу разпореждането на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба е потвърдено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и прави искане за отмяната му. Сочи, че с оглед данните, че дружеството не разполага със средства за заплащане на определената държавна такса, своевременно направеното искане за продължаване на срока за внасянето на таксата и убедителните доводи за това, съдът следвало да уважи тази молба и едва след изтичането на допълнителния срок да прецени действията си.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос „По своята същност искането за продължаване на срока е искане за възстановяване на срока. При своевременно направено такова искане следва ли съдът да го уважи?“. Релевира се, че съдът е постановил определението си в противоречие с трайната съдебна практика, като се прави позоваване на постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК определения на Върховния касационен съд – определение № 866 от 27. 12. 2012 г по гр. д. № 740/2012 г., IV г. о., определение № 654 от 15. 09. 2014 г. по гр. д. № 3882/2014 г., IV г. о., определение № 462 от 20. 12. 2008 г. по т. д. № 416/2008 г., ТК, Второ отделение и на определение № 421 по в. гр. д. № 314/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
Ответникът по частната жалба П. С. И. не е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. преди изменението, ДВ, бр. 86/2017 г./, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на жалбоподателя срещу постановеното от този съд решение № 532 от 24. 03. 2015 г. по т. д. № 5122/2013 г., въззивният съд е приел, че не е отстранена в срок нередовността на жалбата, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавната такса за въззивно обжалване. Посочил е, че актът на съда за уважаване или отхвърляне на искането за продължаване на срока, не се съобщава на страната. По повод отказа на първоинстанционния съд да продължи срока за отстраняване на недостатъка на въззивната жалба, въззивният съд е изтъкнал, че липсата на средства за заплащане на държавна такса не е уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаването на такова искане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК /в приложимата редакция преди изменението, ДВ, бр. 86/2017/ предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК / ред. преди изм., ДВ, бр. 86/2017 г./. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, намиращо приложение и за частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. преди изм., ДВ, бр. 86/2017 г./, съответно да обоснове допускането на касационно обжалване на въззивното определение. Този въпрос, както го разбира настоящият състав, е следва ли да се уважи молба по чл. 63 ГПК за продължаване на срока, ако е подадена в срок. Въззивният съд не е разглеждал този въпрос. В обжалваното определение са изложени напълно различни аргументи за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба и за извода, че срокът за отстраняване на нередовностите на тази жалба не е следвало да бъде продължаван на основание чл. 63 ГПК. Съображенията в атакувания акт са за отсъствието на уважителни причини за продължаване на процесуалния срок по приетото за своевременно подадено искане, преценено като такова по чл. 63 ГПК. Този въпрос не може да бъде изведен от посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК актове на Върховния касационен съд – определение № 866 от 27. 12. 2012 г по гр. д. № 740/2012 г., IV г. о., определение № 654 от 15. 09. 2014 г. по гр. д. № 3882/2014 г., IV г. о. и определение № 462 от 20. 12. 2008 г. по т. д. № 416/2008 г., ТК, Второ отделение. Визираните определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, изясняват предпоставките за освобождаване от държавна такса на физически лица на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и правомощията на съда при произнасяне по искане с цитираното основание. Въпросът не може да бъде отнесен и към твърденията в молбата на жалбоподателя за липса на парични средства и за съответната на тях необходимост от продължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба на основание чл. 63 ГПК.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /ред. преди изм., ДВ, бр. 86/2017 г./, с които е обосновано искането за достъп до касационно обжалване. Посочените от жалбоподателя определения на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК, както бе изтъкнато, не обективират задължителна практика на ВКС във връзка с продължаване на процесуалните срокове по чл. 63 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не представя цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 421 по в. гр. д. № 314/2013 г. на Бургаския апелативен съд с данни за влизането му в сила, съответно не доказва твърдяното противоречивото разрешаване от съдилищата на релевантния въпрос.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 4633/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта с характер на определение, с която е потвърдено разпореждането от 15. 07. 2015 г. по т. д. № 5122/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частта му за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу решението от 24. 03. 2015 г. по същото дело на СГС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273 от 11. 02. 2016 г. по т. д. № 4633/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта с характер на определение, с която е потвърдено разпореждане от 15. 07. 2015 г. по т. д. № 5122/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частта за връщане на въззивната жалба на [фирма], понастоящем с наименование [фирма] /в ликвидация/, срещу решението от 24. 03. 2015 г. по същото дело на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: