О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 154
гр.София 20.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3411/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. Елена И. от гр. Б., като пълномощник на Н. Б. Т., П. М. Чифильонов и Д. Ж. Чифильонова от гр. Б. е подала жалба вх. № 9* от 07.07.2008 год. срещу въззивното решение от 21.12.2007 год. по в.гр.дело № 610/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 91 от 02.06.2007 год. по гр.дело № 114/2003 год. на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Българската държава, представлявана от М. , при участието на трети лица помагачи ЕТ”П” и Т. П. , за предаване владението върху УПИ ХVІІІ-общ.255, кв.5101 по плана на к.к.”С”, на площ от 652 кв.м., за премахване на построените в парцела сгради на хотел „К”, представляващ масивна двуетажна сграда с площ от 336 кв.м. и попадащата в имота част от пристройка към хотела, съставляваща заведение за хранене с кухня и продажба на алкохол, както и за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените части от парцела и е прието за установено по отношение на ответника, че касаторите не са собственици на процесния имот. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а именно: преценката на въззивния съд относно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 51/1996 год. на Несебърския районен съд и относно допустимостта на разгледания отрицателен установителен иск касаела съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които били решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с: решение № 2* от 15.11.1969 год., І г.о.; решение № 990 от 11.04.1957 год. на ІV г.о.; решение № 270 от 20.05.2000 год., ІV г.о.; решение № 27 от 07.02.2001 год. І г.о. ВКС; решение № 1* от 13.07.2004 год. на ІV г.о. Въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да приеме, че не е била формирана сила на пресъдено нещо относно собствеността с влязлото в сила решение № 290 от 28.12.1999 год. по гр.дело № 51/1996 год. на Несебърския районен съд, с което е уважен иск за обезщетение за ползване на имота, въззивният съд посочил, че двете дела имат различно правно основание: докато влязлото в сила решение е постановено по облигационни искове, настоящото производство е образувано по вещни искове по чл.108 и чл.109 ЗС и по инцидентен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Посочено е, че източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението /чл.189, б.”г” ГПК, отм./, а мотивите, според чл.189, ал.2 ГПК/отм./, не са част от него.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С т.18 на тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС беше изоставено господстващото преди това становище в съдебната практика, че със сила на пресъдено нещо се ползват така наречените решаващи, съществени главни мотиви, съдържащи констатации относно правнорелевантните факти /основание на иска; възражения на ответника/ и се прие, че с такава сила се ползват само констатациите относно спорното право в диспозитива на решението /чл.189, б.”г” ГПК, отм./. Прието беше, че по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет.
Доколкото тълкувателните решения на общото събрание на съответните колегии на ВКС са актове на нормативно тълкуване /чл.124, ал.1, т.т.1 и 2 ЗСВ/ и съобразно чл.130, ал.2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната власт, следва да се приеме, че представените с касационната жалба решение № 2* от 15.11.1969 год. по гр.дело № 1419/1969 год. на І г.о. на ВС и решение № 990 от 11.04.1957 год. по гр.дело № 2185/1957 год. на ІV г.о. на ВС не са в подкрепа на твърдението, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС относно силата на пресъдено нещо на решенията по искови граждански дела. Отделно от това, и преди тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ВКС, съдебната практика на ВКС е приемала, че възражението на ответника относно собствеността на ищците върху заемания от него имот не е било преклудирано от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение между същите страни, с което е бил уважен иск за обезщетение за ползуването на имота за друг период от време, тъй като изложените съображения относно притежанието на собствеността на имота от ищците е факт с обуславящо значение за спора, но това преюдициално право не е било претендирано с изрично искане по чл.118 ГПК/отм./ и по него не е формирана сила на пресъдено нещо с решаващите мотиви на съдебното решение /вж. решение № 1* от 21.11.2000 год. по гр.дело № 791/2000 год. ІV г.о./.
Обжалваното въззивно решение не противоречи и на представените с касационната жалба решение № 270 от 20.05.2000 год. по гр.дело № 1434/1999 год. на ІV г.о. на ВКС и решение № 27 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 251/2000 год. на ВКС, І г.о., които касаят различни хипотези и не са относими към процесния случай. Първото от тях е посветено на забраната на чл.224, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, да се произнася по необжалвана от ответника част от първоинстанционното решение, в която иска е бил уважен, предвид формираната сила на пресъдено нещо по признатите материални права на ищеца. Второто решение третира съотношението между влязло в сила решение, с което е уважен иск за собственост на идеални части от един имот и последващ процес за делба на същия имот между същите страни, и по-специално недопустимост на възражението на ответника, че съделителят-ищец не е съсобственик. Очевидно е, че решенията имат предвид сила на пресъдено нещо, формирана върху част от спорния предмет, а не и върху преюдициално за спора правоотношение.
В решение № 1* от 13.07.2004 год. по гр.дело № 372/2003 год. на ВКС, ІV г.о. отново се изхожда от правилото, че констатацията на съда относно спорното право следва да се съдържа в диспозитива на решението, който е източник на силата на пресъдено нещо и очертава нейния предмет /чл.189, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, но доколкото индивидуализацията на спорното право на собственост по отхвърления с диспозитива отрицателен установителен иск погрешно е била пренесена в мотивите на влязлото в сила решение, страните по ревандикационния иск, предявен след това са обвързани от съдебното установяване, скрепено със сила на пресъдено нещо и е недопустимо преразглеждане и пререшаване на спора относно принадлежността на правото на собственост.
Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по този текст от процесуалния закон биха били налице: а/ ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Съображенията на въззивния съд по повод възражението на ищците-касатори за придобиване на имота по давност, не се обхващат от изброените по-горе хипотези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.12.2007 год. по в.гр.дело № 610/2007 год. на Бургаския окръжен съд, по жалба вх. № 9* от 07.07.2008 год. подадена от адв. Е, пълномощник на Н. Б. Т., П. М. Чифильонов и Д. Ж. Чифильонова от гр. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!