О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1541
ГР. София, 28.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1595/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „А” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по гр.д. №335/09 г., с което са уважени предявените от Н. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от КТ. Касаторът се позовава на т.2 и 3. Същественият за спора материално правен въпрос спазена ли е при уволнението на ищеца, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, предварителната закрила по чл.333, ал.1, т. 2,3 и 4 от КТ, от която той безспорно се ползва към връчване на заповедта за уволнение, според касатора е разрешен в противоречие с приложеното решение на ВКС. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона относно изискването за специалност – „за всеки отделен случай”- на предварителното разрешение на Инспекцията по труда по чл.333, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е отменил уволнението на ищеца, извършено поради съкращаване не щата, със заповед на работодателя, връчена му на 19.11.07 г. на процедурното основание по чл.344, ал.3 от КТ – приел е, че за извършване на уволнението не е дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда при закрилата по чл.333, ал.1,т.4 от КТ, от която ищецът се ползва. Даденото е изрично за хипотезите на закрила по чл.333, ал.1,т.2 и 3 и затова не обосновава спазване на закрилата и по т.4.
Установено е по делото, че ищецът към релевантния момент на връчване заповедта за уволнение / чл.333, ал.7 от КТ/ се ползва със закрила по чл.333, ал.1,т.2,3 и 4. Работодателят може да го уволни само с предварително разрешение на ИТ за всеки отделен случай. В решението на ВКС №1326/04 г. е посочен един от аспектите на това изискване – разрешението да е за основанието, на което е извършено уволнението и е приложима закрилата / а не за друго, макар и също попадащо в обхвата й/. Закрилните разпоредби с оглед целта им да осигурят закрила за определени категории работници, посочени изчерпателно в чл.333 от КТ, при уволнение на също изчерпателно посочени основания, следва да се прилагат стриктно и формално. Оттук, когато работникът се ползва със закрила в няколко хипотези от изброените в чл.333, ал.1 от КТ, разрешението следва да е дадено конкретно за всяка от хипотезите, с отчитане на обстоятелствата й. Общо разрешение на ИТ, важимо за всички хипотези на закрила по чл.333, ал.1,т.1-6 от КТ или за всички основания на уволнение, при които закрилата е приложима, няма, както е приел и въззивният съд. Разрешението е „за всеки отделен случай” по см. на чл.333, ал.1 от КТ, когато е за конкретен работник, за конкретно уволнително основание и за конкретна хипотеза на закрила. Изискването ИТ да даде разрешение за уволнението на ищеца като закрилян в хипотезата на чл.333, ал.1,т.4 от КТ не е за ново разрешение, както твърди касаторът – считайки за достатъчно даденото по т.2 и 3 от същата разпоредба, а за конкретно такова и в тази хипотеза на закрила. Липсата му обуславя незаконност на уволнението и уважаване на исковете, както е приел и ОС.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. № 335/09 г. от 13.10.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: