1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5096/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Л.В. – процесуален представител на И. П. И. против въззивно решение № 368/27.07.2015 г. по гр.д.№ 449/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд,с което е отменено решение № 414/20.04.2015 г. по гр.д.№ 393/2015 г. по описа на Врачански районен съд, с което са уважени предявените от И. П. И. против П. „Н.Й.В.“ – В. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и същите са отхвърлени като неоснователни.Потвърдено е решението в частта,в която е отхвърлен искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр.чл.225,ал.1 КТ за периода от 15.04.2015 год.- 25.05.2015 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Вземането на решение за съкращаване на щата предхожда ли момента на връчване на предизвестието, в случаите когато трудовият договор се прекратява в хипотезата на чл.333, ал.1, т.2 КТ – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието ; 2. Към момента на отправяне на предизвестието трябва ли е да налице изрично волеизявление, решение на работодателя за съкращаване на щата, считано от точно определен или определяем момент; 3. Когато трудовият договор се прекратява в хипотезата на чл.335, ал.1, т.2 КТ кой е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява наличието на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, пр.второ и предварителната закрила по чл.333 КТ – момента на връчване на предизвестието или момента на изтичането на съответната част от срока на предизвестието ; 4. Представлява ли злоупотреба с право, с работодателска власт и заобикаляне на предвидената предварителна закрила по чл.333 КТ връчването на предизвестие без ясно изразена воля и решение за съкращаване в щата от точно определен бъдещ момент и последващо прекратяване на договора в хипотезата на чл.335, ал.2, т.2 КТ веднага след изтичане периода на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност ; 5. Към момента на връчване на предизвестието трябва ли работодателят да е извършил подбор между служителите или това може да стане в един по-късен момент ; 6. Законосъобразен и обективен ли е подборът, когато работодателят е посочил само минимална и максимална оценка на заложените показатели без да е посочил останалите „междинни“ показатели и оценки .
Ответната страна – Професионална техническа гимназия „Н.Й.В.“ – [населено място], , посредством процесуалния си представител адв. Я.Я., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение се прекратява с оглед изискванията на чл.333, ал.2 КТ, което в конкретния случай е относимо към хипотезата на т.2 от посочената правна норма. Поради това съдът стигнал до извод, че не е налице твърдяната закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Не е зачетена и твърдяната закрила по чл.333, ал.4 КТ. По съществото на уволнението въззивната инстанция е стигнала до извод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.12.2014 г., е налице основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение, а относно довода за нарушение на чл.329 КТ съдът е приел, че подборът е правилен, тъй като предпочетената да остане на работа служителка Н. има по високо образование от ищцата.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в тълкувателното решение – конкретизация и обосновка на специфична предпоставка.Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящото производство в размер на 380 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368/27.07.2015 г. по гр.д.№ 449/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],ет.2 да заплати на ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „Н.Й.В.“ – [населено място], [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 380/триста и осемдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: