О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 18.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 202 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 76032/22.08.2011 г., подадена от С. И. С. и П. Р. С. срещу решение № 3735 от 24 юни 2011 г., постановено по гр. д. № 1834 по описа за 2008г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение решение на СРС, ІІ ГК, 79 състав по гр. д. № 14152/2006 г. по описа на СРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. С. И. срещу Т. И. Ш. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.), с който се иска признаване за установено по отношение на Т. И. Ш., че ? идеална част от закупения по време на брака недвижим имот, представляващ апартамент № 2 , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс със столова и обслужващи помещения със застроена площ от 133, 33 кв. м., при съседи: изток – паркинг, запад -улица, север – ап.№1, вх.З, юг – ап. вх.4, заедно с избено помещение № 2, с площ от 9, 60 кв. м., при съседи: изток – мазе 1, запад – улица, север -коридор, юг – стълбище, заедно с принадлежащите му 0, 7309 % от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото представлява индивидуална собственост на И. С. И., на основание наличието на пълна трансформация по смисъла на чл.21, ал.1 СК (отм.) на средства, имащи несемеен произход. СГС е оставил в сила и решението на СРС, ІІ ГК, 79 състав по гр. д. № 14152/2006г. по описа на СРС, с което е допуснато извършването на делба между Т. И. Ш., И. С. И., П. Р. С. и С. И. С., всички от [населено място], по отношение на следния недвижим имот: апартамент №2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс със столова и обслужващи помещения със застроена площ от 133, 33 кв. м., при съседи: изток – паркинг, запад -улица, север – ап. № 1, вх.З, юг – ап. вх.4, заедно с избено помещение № 2, с площ от 9, 60 кв. м., при съседи: изток – мазе 1, запад – улица, север -коридор, юг – стълбище, заедно с принадлежащите му 0, 7309 % от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото при следните квоти: по 1/4 ид. част за Т. Ш. и И. С. И. и общо 2/4 ид. части П. Р. С. и С. И. С.. С обжалваното решение СГС е осъдил И. С. И., ЕГН: [ЕГН], П. Р. С., ЕГН:[ЕИК] и С. И. С., ЕГН: [ЕГН], и тримата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“в“, ет.2,ап.2 да заплатят на Т. И. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 740, 00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Ответницата по касация Т. И. Ш. поддържа в подадения от нея отговор на касационната жалба, че не следва да се допуска касационно обжалване, излага и съображения по неоснователността на жалбата. И. С. И. не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба срещу решението на СГС, в частта, в която съдът е оставил в сила решението на СРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. С. И. срещу Т. И. Ш. установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.), е недопустима. Касаторите С. И. С. и П. Р. С. не са легитимирани и нямат интерес да обжалват решението в тази част, тъй като не са страни по установителния иск, а чужди права ( на С. И. С.) е недопустимо да упражняват (чл.26, ал.2 ГПК) . Ето защо касационната им жалба, с която е упражнено право на жалба срещу посочената част от решението на въззивната инстанция, следва да се остави без разглеждане.
По касационната жалба срещу решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първата инстанция, с която е допуснато извършването на делба, която е подадена в срок и от легитимирани страни, касационно обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Като общо основание за допускане на касационно обжалване – в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е формулиран следният процесуалноправен въпрос : „Следва ли да се кредитират свидетелски показания относно това, че страните по делото са притежавали и ползвали жилище, при положение че не са посочили в кой точно административен район на София се намира то ?”. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и СГС , която трайно приема, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани единствено относно фактическите обстоятелства, възприети от свидетелите, но не и относно техни заключения относно правния или административния статут на възприетите от тях обекти. Направено е обобщение, че съдът неоправдано не е кредитирал показанията на разпитания свидетел, само защото той не е посочил в кой точно район се намира имотът. Касаторите поддържат и че поставеният въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по делата с „подобен предмет” все още съществува разнобой между съдилищата и това налага да се формира единна практика на ВКС.
Така поставеният въпрос е фактически, а не правен въпрос – разрешаването му е обусловено от преценка и обсъждане на доказателствата по делото и касае възприемане на конкретна фактическа обстановка по делото. Ето защо същият не може да обоснове допустимост на касационно обжалване като общо основание за допускане на касационно обжалване, а представлява довод за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, който може да се разгледа само при допускане на касационно обжалване. Извън изложеното, решаващите мотиви на въззивния съд, за да не приеме за доказано със събраните гласни доказателства, че придобиването на имота е станало със средства, принадлежащи на П. Р. С. и С. И. С., почиват на липсата на преки впечатления на свидетелите, за чиито показания е приел, че възпроизвеждат твърдения на страните и не кореспондират с останалите доказателства по делото. След като е формирал извод, че с показанията не е проведено успешно доказване на фактите, за чието осъществяване са допуснати и събрани доказателствата, въззивният съд само е констатирал противоречие между показанията на двама свидетели относно местонахождението на имот, принадлежащ на касаторите. При това положение въпросът, поставен в изложението към касационната жалба, не е и от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на съда по иска за делба и по отношение на правата на касаторите в делбения имот, още повече като се има предвид, че гласните доказателства са преценявани от въззивния съд основно с оглед доказване на трансформацията на лично имущество ( а не на персонална симулация) и за евентуално изключване на ищцата Т. Ш. като участник в съсобствеността на имота, предмет на делба, придобит по време на брака й с И. И., с договор за продажба с купувачи И. И. и П. С. ( чл.21 вр. чл.19 СК отм.).
Дори и при наличие на формулиран правен въпрос, в разглеждания случай не може да се установи противоречивото му решаване от съдилищата, тъй като в касационната жалба не са посочени и приложени съдебни актове, които да доказват противоречивата според касаторите практика на съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), отнасяща се до идентични казуси на процесния. Липсата на формулирано общо основание за допускане на касационно обжалване, е пречка за извършване на проверка и за наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК , на което също се позовават касаторите. За да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в подадената касационна жалба следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая, съобразно приетото, освен че не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, не са посочени и съображения, които да се подведат под хипотеза на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само цитирането на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без аргументиране, не обуславя приложението й.
По горните съображения, поради липса на общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол, което да е съчетано с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение, в частта, срещу която касационната жалба е допустима, не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Съображенията за неправилност на решението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, както се отбеляза, не могат на бъдат разглеждани на настоящия етап, тъй като, за да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. И. С. и П. Р. С. срещу решение № 3735 от 24 юни 2011 г., постановено по гр. д. № 1834 по описа за 2008г. на Софийския градски съд, в частта, в която е оставено в сила решение на СРС, ІІ ГК, 79 състав по гр. д. № 14152/2006 г. по описа на СРС, с което съдът е отхвърлил предявения от И. С. И. срещу Т. И. Ш. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.), с който се иска признаване за установено по отношение на Т. И. Ш., че ? идеална част от закупения по време на брака недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс със столова и обслужващи помещения със застроена площ от 133, 33 кв. м., при съседи: изток – паркинг, запад – улица, север – ап.№1, вх.З, юг – ап. вх.4, заедно с избено помещение №2, с площ от 9, 60 кв. м., при съседи: изток – мазе 1, запад – улица, север – коридор, юг – стълбище, заедно с принадлежащите му 0, 7309 % от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото представлява индивидуална собственост на И. С. И., на основание пълна трансформация по смисъла на чл.21, ал.1 СК (отм.) на средства, имащи несемеен произход.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3735 от 24 юни 2011 г., постановено по гр. д. № 1834 по описа за 2008г., в останалата обжалвана част – в която въззивният съд е оставил в сила решението на СРС, ІІ ГК, 79 състав по гр. д. № 14152/2006г. по описа на СРС, с което е допуснато извършването на делба между Т. И. Ш., И. С. И., П. Р. С. и С. И. С., всички от [населено място], по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс със столова и обслужващи помещения със застроена площ от 133, 33 кв. м., при съседи: изток-паркинг, запад-улица, север – ап.№ 1, вх.З, юг – ап. вх. 4, заедно с избено помещение № 2, с площ от 9, 60 кв. м., при съседи: изток – мазе 1, запад – улица, север – коридор, юг – стълбище, заедно с принадлежащите му 0, 7309 % от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото при следните квоти: по 1/4 ид. част за Т. Ш. и И. С. И. и общо 2/4 ид. части П. Р. С. и С. И. С..
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.