О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N155
София, 30.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември…………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5032/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
СУ „Св. К. О.”, София, чрез пълномощника си ст. юрск. Г. К., е подал касационна жалба срещу решение № 2481 от 05.04.2013 година по гр.д. N 15041/2012 година на Софийски градски съд изцяло – както в частта, с която е потвърдено решение от 10.08.2012 г. по гр.д. № 7861/2011 г. на Софийския районен съд, 63 състав, така и в частта, с която е отменено това решение и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на С. Б. С. от София срещу касатора за сумата 10 437,26 лева с лихва и разноски – иск с правно основание чл.224 КТ. Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. Б. С. от София чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-София, оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В лаконичното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос, който да бъде обсъден в контекста на цитираното от касатора допълнително основание. В него е посочено, че „Съдът не е взел предвид всички приложени по делото писмени доказателства” – т.е. съдържа се оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК води до предвидената в закона последица – недопускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение, свързано с приложението на чл.224 КТ, е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По приложението на чл.224 КТ има дългогодишна и последователна практика, която се съблюдава от съдилищата. Ето защо при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице както основно, така и допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2481 от 05.04.2013 година по гр.д. N 15041/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.