1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
ГР. С., 23.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №123/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. и Ю. П. срещу определение от 8.11.10 г. на ВКС по ч.гр.д. №604/10 г. на четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу въззивното определение на В. ненски апелативен съд по ч.гр.д. №403/10 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
ВКС на РБ, в друг тричленен състав, като разгледа частната жалба, я намира за неоснователна поради следното:
С молбата за допълване на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, касаторките са поискали да им се присъдят в пълния размер по адв. пълномощно 4 500 лв. От тях са внесли 700 лв. /които са им присъдени с решението/ и 870 лв., за внасяне на които са представили доказателства с молбата по чл.248 от ГПК.
Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил искането за 870 лв. с диспозитива на определението си по чл.248 от ГПК.
По частна жалба срещу първоинстанционното определение, с която е обжалвано за цялата претендирана сума по адв. пълномощно, въззивният съд го е потвърдил за сумата от 870 лв., посочена в първоинст. диспозитив. Макар в мотивите си ОС и АС да са приели, че искането е неоснователно и за неплатената на адвоката част от уговореното възнаграждение, не са отразили това в диспозитива на определенията си.
Това произнасяне на първоинстанционния и въззивния съд определя посочената в потвърдения с въззивното определение първоинстанционен диспозитив сума от 870 лв. за обжалваем интерес при касационното обжалване. Законосъобразно, при този обжалваем интерес и редакцията на разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, действаща към подаване на частната касационна жалба, тя е оставена без разглеждане.
Обжалваното определение на ВКС, четвърто г.о. следва да бъде оставено в сила, а делото – върнато на Окръжен съд Търговище, за поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.248 от ГПК, с произнасяне в диспозитива по пълния размер на искането за разноски, според формираната в мотивите на съда воля.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №604/10 г. от 8.11.10 г.
Връща делото на ОС Търговище за поправка на очевидна фактическа грешка определението на този съд №239/10 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: