1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
ГР. С., 11.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.2015 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6226/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Т. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №10691/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която е обявено, че прекратяването с развод на брака между М. Х. – Т. и касатора е по вина на последния.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя три въпроса по приложението на чл.47, ал.1 ГПК / по реда на който е призоваван касаторът като ответник по иска пред първата инстанция/ и чл.266, ал.1 ГПК, като намира, че те са решени от въззивния в противоречие с практиката на ВКС – опр. №47/17.01.11 г. на второ т.о. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като са свързани с гарантиране на основното конституционно право на гражданите – равенство и състезателност на страните в процеса / чл.121 от Конституцията/.
В. съд е приел, че ответникът по иска / и въззивник/ е бил редовно призован пред първата инстанция по реда на чл.47 ГПК. Ответникът не е бил намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], поради което по разпореждане на съда на адреса е залепено уведомление. Няма данни ответникът или негов представител да се е явил в срока по чл.47, ал.2 ГПК, за да получи съдебните книжа. Затова те са приложени по делото и първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответника – чл.47, ал.6 ГПК, който е провел защитата му пред тази инстанция.
Тези изводи при конкретните данни за призоваването на ответника по делото не противоречат на практиката на ВКС. В цитираното от касатора опр. №47/11 г. на второ т.о. е посочено, че: „Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона /чл. 50, ал. 4 ГПК/ връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.”
Видно от приложеното по делото – л.22 уведомление, то е залепено на посочения в исковата молба и удостоверен в адресни справки от 2009 г. и 2011 г. постоянен и настоящ адрес на ответника, след като връчителят е удостоверил, че при три посещения на адреса в различно време на конкретно посочени дати не е намерил на адреса ответника и лице, което да приеме книжата за него. В исковата молба е посочен постоянният и настоящ адрес на ответника, с уточнение, че той е понастоящем с неизвестен адрес. В. също е удостоверил на уведомлението, че ответникът е „неживущ” на адреса. Впоследствие ответникът сам е посочил този адрес като негов в пълномощно на л.59 от делото на РС.
Или ответникът по иска е призоваван по реда на чл.47 ГПК на регистрирания постоянен и настоящ негов адрес – чл.38 ГПК. На адреса ответникът не е намерен, не е намерено и лице, което да е съгласно да получи книжата за него. Затова изводите на въззивния съд, че призоваването по чл.47 ГПК е редовно са съответни на цитираната от касатора практика на ВКС. В трайната практика на ВКС / напр. р. по гр.д. №443/09 г. на трето г.о., по гр.д. №899/12 г. на първо г.о./ е разяснено, че съгласно чл. 38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Когато адресът, посочен по делото съвпада с единствения регистриран адрес на ответника – постоянния и настоящ адрес, и ответникът не е намерен на него и на адреса няма лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което да не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 42, ал. 3 от ГПК, и да се съгласи да получи съобщението със задължение да го предаде на ответника, следва да се пристъпи към призоваването му чрез уведомление по чл.47 ГПК.. Съгласно чл. 47, ал. 4 от ГПК уведомление се залепва и когато ответникът, според данните на връчителя, не пребивава на адреса. Когато посочените предпоставки в поредността им са удостоверени с обвързваща сила от връчителя / опр. по ч.гр.д. №446/12 г. на второ г.о. на ВКС и др./, съдът следва да приеме, че са се осъществили и призоваването е редовно.
Редовното призоваване на ответника по чл.47, ал.1 от ГПК в първоинстанционното производство предпоставя действието на забраната по чл.266, ал.1 ГПК за сочените от него като въззивник обстоятелства и доказателства – р. по гр.д. №936/12 г. на трето г.о. на ВКС и др.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице. Не се установява твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по посочените въпроси – чл.280, ал.1,т.1 ГПК; въпросите са от значение за участието и защитата на страната в процеса, но са разработени обстойно в практиката на ВКС и съдилищата, поради което не е налице и основанието по т.3 от с.р.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №10691/12 г. от 21.12.12 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: