1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 02.04. 2019 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 498 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фанти Г“ ООД /н./ – [населено място], Г. И. Й. и Т. И. Й. срещу определение № 696 от 17. 12. 2018 г. по ч. т. д. № 2667/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 113 от 22. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Видински окръжен съд, с което е възобновено принудителното изпълнение на издадената по ч. гр. д. № 1582/2013 г. на Видински районен съд заповед № 1180-РЗ/16. 08. 2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК с определение № 60 от 26. 02. 2016 г. по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Видински окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба „Токуда банк“ АД е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на жалбоподателите в настоящото производство срещу определението на Видински окръжен съд за възобновяване на принудителното изпълнение на заповед № 1180-РЗ/16. 08. 2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 1582/2013 г. на Видински районен съд, постановено във връзка с предходно определение на същия въззивен съд за спиране на изпълнението на заповедта на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че определението не е от категорията на обжалваемите определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не е преграждащо за заповедното производство и обжалването му не е изрично уредено в закона. Извел е аргумент за недопустимост на частната жалба и от даденото разрешение в т. 8 от Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което постановените в заповедното производство определения не подлежат на касационно обжалване.
Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона.
С определение № 60 от 26. 02. 2016 г. по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Видински окръжен съд, след отмяна на обжалвания акт на заповедния съд, е спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК принудителното изпълнение на заповед № 1180-РЗ от 16. 08. 2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 1582/2013 г. на Видински районен съд. С определение № 113 от 22. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Видински окръжен съд е възобновено спряното на основание чл. 420, ал. 2 ГПК принудително изпълнение на посочената заповед за незабавно изпълнение, като същото не представлява въззивен акт, постановен в заповедното производство. Последното определение не подлежи на обжалване, тъй като не е от двете категории по чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на заповедното производство и на изпълнителното производство и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му. Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на „Фанти“ Г ООД /н./, Г. И. Й. и Т. И. Й. срещу определението на Видинския окръжен съд за възобновяване на спряното на основание чл. 420, ал. 2 ГПК принудително изпълнение на издадена заповед за незабавно изпълнение като недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 696 от 17. 12. 2018 г. по ч. т. д. № 2667/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: