О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 20.03. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1715/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 329 от 08.02.2019 г. по т.д. № 2179/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав, с което е потвърдено решение № 927 от 13.02.2018 г. по т.д. № 1296/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав за уважаване на предявен от Община Аксаково иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 367 335.44 лв. – стойност на отказани за верифициране разходи, заявени за плащане с искане за окончателно плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда” от 17.07.2012 г., сключен между МОСВ – Управляващ орган по програмата и Община Аксаково – бенефициент по предоставената БФП.
К. жалбоподател поддържа, че при постановяване на въззивното решение е допуснато неправилно тълкуване на определението за нередност по чл.2, §7 от Регламент № 1083/2006, при изведен необоснован извод, че дори и да е налице формално нарушение на националното законодателство /нарушение на процедури по ЗОП/, липсва основание за налагане на финансова корекция. Сочи се, че нарушението на чл.28, ал.6 ЗОП /отм./ предпоставя налагането на финансова корекция, чийто размер се определя по т.4 от приложението на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФРФОП. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на въззивното решение като недопустимо и неправилно. Поддържаното основание по чл.281, т.2 ГПК е основано на доводи за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, в което: не са обсъдени доказателствата по спора, доводите на страните, защитната теза на министерството, а са изложени лаконични мотиви.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Представлява ли нарушението на императивната разпоредба на чл.28, ал.6 ЗОП /отм./, в действащата му редакция /ДВ бр.33 от 27.04.2012 г./, нарушение на националното законодателство и „нередност” по см. на Регламент № 1083/2006 и на Регламент № 1303/2013. Касаторът счита, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по жалбата – Община Аксаково, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозирал самостоятелни отговори на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба. Поддържат се доводи, че поставеният от касатора въпрос няма характер на правен, а от друга страна, не е относим към въззивното решение, т.к. касаторът оспорва не констатацията за нарушение, а придадените му правни последици. Сочи и, че въпросът: дали нарушението на националното законодателство представлява нередност по см. на цитираните регламенти, е относим към съществото на спора и релевантен за правилността на съдебния акт, преценката за която е извън производството по чл.288 ГПК. Развити са подробни съображения за правилност на обжалваното решение, с искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.
За да постанови атакуваното решение за уважаване на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на релевантните доказателства по делото, е приел за установено следното: Наличието на сключен на 17.07.2012 г. договор по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/, по който Община Аксаково е бенефициент, при предвидени конкретни параметри на финансирането по договора, авансовите и междинни плащания и окончателното плащане, съгл. Специалните условия на договора. В изпълнение на този договор, от Община Аксаково е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Варна, включваща основни обекти и подобект /подробно индивидуализирани/, като за изпълнител е бил определен Консорциум „РЦУО Аксаково 2012”. Налице е фактическо изпълнение на проекта, като сумите по договора да били изплатени, с изключение на частта за наложената финансова корекция в размер на 2% от стойността на допустимите, подлежащи на одобряване разходи по проекта. Апелативният съд е приел за установено, че първоначално продължения срок за получаване на офертите е бил отново продължен – до 17.12.2012 г. за всички участници в процедурата, което е сторено с Решение от 03.12.2012 г. на общината, прието на осн. чл.27, ал.8 ЗОП, макар и по инициатива на един от участниците – „ЕМУ” АД, без обаче да е продължен и срока за получаване на документацията. Изведен е извод, че законовите срокове са взаимно свързани, като удължаването на единия предполага и налага удължаване и на другия. Независимо от допуснатата от бенефициента нередност при провеждане на обществената поръчка, въззивният съдебен състав е застъпил разбирането, че тя не е довела до накърняване на финансовите интереси на Общността и не е създадена потенциална опасност от извършването на неоправдани разходи; не е допуснато нарушение на принципите за равнопоставеност и за недопускане на дискриминация – в резултат на продължаването само на единия от двата срока няма отстранени от процедурата участници и като цяло, това продължаване не се е отразило на правата на участник в процедурата. Апелативният съд, въз основа на представената преписка по ЗОП и след подробно изясняване на приложимото право, вкл. и на легалните дефиниции на понятието „нередност”, съдържащи се в съответните Регламенти, е формирал краен извод, че в конкретния случай липсва вреда за общия бюджет на ЕС и липсва нередност, обуславяща налагането на финансова корекция, а за нередности, които нямат и не биха имали финансово отражение, а са с формален характер, не се налагат корекции, съгл. чл.10, ал.1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФРФОП.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос по приложението на чл.28, ал.6 ЗОП, отм., в редакция – ДВ бр.33/2012 г. не удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК /разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02-.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП /отм./ документацията за участие може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията, а за поръчки по чл.14, ал.3 /в зависимост от стойността на СМР и дали то е във или извън страната/ – до 7 дни. Видно от атакуваното решение е, че апелативният съд не е извел решаващ правен извод, основан на посочената разпоредба, поради което и въпросът не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на спора.
Формулираният въпрос – дали конкретното нарушение на ЗОП, свързано със задължението на възложителя да удължи всички обявените срокове в процедурата, при наличие на визираните в чл.27а, ал.8 ЗОП /отм./ предпоставки, съставлява „нередност” по см. на Регламент № 1083/2006, е съотносим само към част от изведените самостоятелни изводи на апелативната инстанция, въз основа на които е счетен за основателен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. От друга страна, отговорът на този въпрос предпоставя извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост, която е извън обхвата на селективното производство. В задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, които основания не би могло да се отъждествяват.
Независимо от неустановяването на основната предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, не е налице и поддържания допълнителен критерий – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът е основал предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК на доводи, че отговорът на въпросите „ще допринесе за формирането на константна практика на съдилищата при постановяване на решенията си”, без да се позовава на противоречива или неправилна практика, или промяна в законодателството, или на други от указаните в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, при които съответният правен въпрос би имал значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Не е налице и бланкетно поддържаното от касационния жалбоподател самостоятелно основание за достъп до касация.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира, без необходимост от извършване на същинска касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ /отменен или изменен/ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно съобразно посочените критерии.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 401.30 лева, доказани с приложени към отговора писмени доказателства.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 329 от 08.02.2019 г. по т.д. № 2179/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Аксаково сумата 10 401.30 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: